Храмът на инките

Хидропланът бясно зави и върхът на останалото му без стабилизатор крило заора във водата, вдигайки гейзери от пръски!

В резултат ракетата се стрелна на сантиметри под повдигнатото нагоре дясно крило и избухна в дърветата на брега.

Малкият самолет на Кенеди продължи да се носи по корем във водата.

Тогава ненадейно, сякаш от нищото, се появи последният хеликоптер и обсипа реката с град от куршуми.

— По дяволите! — извика Дъги и пак се сниши под таблото. — Нима може да стане по-лошо от това?

В този момент чу зловещ, но много познат звук.

Бам!

Той се обърна назад.

Видя как един от двата оцелели нацистки патрулни катери изстрелва торпедо към него.

Торпедото се понесе по водната повърхност.

Дъги натисна дросела напред.

Катерите летяха от двете му страни и го притискаха.

— Мамка му — изруга Кенеди.

Торпедото го настигаше.

Той още повече увеличи скоростта.

Малкият хидроплан цепеше вълните, заобиколен от четири страни: отляво и отдясно бяха „Риджид Рейдърите“, патрулният катер го следваше на сто метра зад него, а черният „Москито“ го обстрелваше отгоре.

Дъги отчаяно се огледа. Докато двигателите на неговия самолет изнемогнаха, двата „Риджид Рейдъра“ се движеха с лекота и нацистите сякаш изпитваха перверзно удоволствие да наблюдават как се мъчи.

Не се смейте предварително, фашистки копелета — каза Кенеди. — Още не е свършило.

Торпедото бе на двадесет метра от опашката му. Той натисна дросела докрай.

Петнадесет метра и хидропланът се носеше с осемдесет възела.

Десет метра — деветдесет възела.

Пет метра — сто възела.

Дъги виждаше, че нацистите на „Риджид Рейдърите“ се хилят, докато той се опитваше да избяга от торпедото с безнадеждно остарелия си хидроплан.

Два метра — сто и десет възела. Максимална скорост.

Торпедото се плъзна под самолета.

— Не! — извика Кенеди. — Хайде, миличък! Направи го заради мен!

Хидропланът продължаваше да се носи по повърхността на реката.

Нацистите се смееха.

Дъги ругаеше.

И тогава малкият самолет внезапно стори онова, което никой друг освен Кенеди не вярваше, че ще направи.

Издигна се във въздуха.

Издигна се съвсем ниско, само на половин-един метър, ала това бе достатъчно.

Изгубило първоначалната си цел, торпедото във водата незабавно потърси нова.

И я откри в десния десантен катер.

„Риджид Рейдърът“ избухна с оглушителен взрив.

Хидропланът отново се спусна сред гейзер от пръски.

Хеликоптерът прелетя над него, завъртя се странично и го обсипа с картечен огън.

Дъги отново се наведе под таблото.

Проклети вертолети! — извика той. — Да видим как ще ви хареса това!

С тези думи той рязко завъртя щурвала наляво.

Хидропланът зави — върхът на останалото му без стабилизатор крило пак докосна водата — и пресече пътя на последния десантен катер!

Нацистът не реагира достатъчно бързо.

Като ракета, полетяла в небето, „Риджид Рейдърът“ се издигна над реката по наклонените криле на хидроплана!

Катерът с металическо скърцане се плъзна нагоре, изхвърча от края на дясното крило и се блъсна в кабината на хеликоптера, който висеше във въздуха пред силно наклонения хидроплан!

Вертолетът се олюля назад — като боксьор, ударен в носа. Кабината му се пръсна и миг по-късно целият „Москито“ избухна в огромно огнено кълбо.

Дъги се огледа наоколо — видя бавно потъващите почернели останки от торпилирания „Риджид Рейдър“, видя падащия във водата обгорял корпус на хеликоптера и другия десантен катер.

— На ви, нацистки копелета — тихо каза той.

Замаян, объркан и измъчван от ужасно главоболие, Уилям Рейс бе отведен под оръжие на задната палуба на командния кораб.

До него вървеше Рене, блъскана напред от невероятно грозния нацист, когото мислено наричаше „Надупченото лице“.

Едрият немец се беше свързал по радиостанцията с другарите си на кърмата и те бяха прекратили огъня. После отведе пленниците си на хеликоптерната площадка.

Анистазе ги видя и отвори вратата на хеликоптера.

— Доведете ми ги! — извика той.

Ван Люън летеше по реката пред армадата.

Той седеше на руля на моторницата. Едва една трета от оформения като куршум корпус на бързоходния съд докосваше водната повърхност. Двата двигателя от по четиристотин и петдесет конски сили почти го оглушаваха.

Сержантът се обърна назад и видя, че белият „Бел Джет Рейнджър“ се издига от кърмата на командния кораб.

— По дяволите — изруга той.

Карл Шрьодер беше в беда.

Неговият „Риджид Рейдър“ плаваше в края на армадата между последните два нацистки патрулни катера, Които яростно го обстрелваха.

Специалният агент отчаяно се опитваше да се скрие от куршумите, ала те бяха прекалено близо.

Един от откосите прониза десния му крак и на бедрото му разцъфтяха няколко червени дупки.

Шрьодер падна, стисна зъби и сподави вика си.

Някак успя да се изправи на коляно и продължи да управлява катера, но нямаше смисъл. Нацистите го бяха притиснали.

Останките от армадата — командният кораб, моторницата, хидроплана и един от хеликоптерните понтони — се носеха на повече от сто метра пред него.

Белият „Бел Джет Рейнджър“ излетя от площадката на катамарана. Само преди минути Шрьодер бе видял нацистите да блъскат вътре Рейс и Рене…