Храмът на инките

Наш бързо се приближи до втория джип и отвори вратата пред Рейс. Докато Уилям влизаше вътре, полковникът му подаде дебела кафява папка.

— Хвърлете й един поглед. Когато се качим на самолета, ще ви обясня по-подробно.

Колите потеглиха по нюйоркските улици.

Беше късно утро, но въпреки това се движеха е изненадваща бързина и на всяко кръстовище хващаха зелен светофар.

Трябва да бяха включили системата за посещенията на президента в Ню Йорк, помисли си Рейс.

Но това не бе президентска процесия. Израженията на минувачите ясно го показваха.

Нямаше лимузини. Нямаше развяващи се знаменца. Само два черни бронирани джипа, заобиколени от маслиненозелени седани, които бясно се носеха в проливния дъжд.

Седнал пред телохранителя си и вече с микрофон на гърлото, Рейс гледаше през прозореца.

Малцина можеха да се похвалят, че са минавали без да спират през Ню Йорк точно в сутрешния час пик, помисли си той. Странно преживяване — дори свръхестествено. Чудеше се колко е важна тази операция.

Той разтвори папката, която му бе дал Наш. Първо видя списък с имена.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ГРУПА „КУСКО“

ЦИВИЛНИ ЧЛЕНОВЕ

1. НАШ, Франсис К. — УСВП, ръководител на Проекта, ядрена физика.

2. КОУПЛАНД, Трой Б. — УСВП, ядрена физика.

3. О’КОНЪР, Лорън М. — УСВП, теоретична физика.

4. ЧЕЙМБЪРС, Уолтър Дж. — Станфорд, антропология

5. ЛОПЕС, Габриела С. — Принстън, археология.

6. РЕЙС, Уилям Х. — Ню Йорк, лингвистика.

ВОЕННИ ЧЛЕНОВЕ

1. СКОТ, Дуейн Т. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), капитан.

2. ВАН ЛЮЪН, Леонардо М. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), сержант.

3. КОКРЪН, Джейкъб Р. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.

4. РАЙКАРТ, Джордж П. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.

5. УИЛСЪН, Чарлз Т. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.

6. КЕНЕДИ, Дъглас К. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.

Рейс обърна листа и видя копие на статия от вестник. Заглавието беше на френски: „MASSCRES DES MOINES AU MONASTHRE DU HAUT DELA MONTAGNE“.

Той го преведе. „Монаси, убити в планински манастир“.

После прочете статията. Тя беше от 3 януари 1999 г. — предишния ден — и разказваше за група йезуитски монаси, убити в манастира си високо във френските Пиренеи.

Местните власти смятаха, че ужасното престъпление е дело на ислямски фундаменталисти, протестиращи срещу намесата на Франция в Алжир. Бяха убити общо осемнадесет йезуити, всички застреляни отблизо по същия начин като в предишни случаи на ислямски тероризъм.

Рейс обърна следващата страница.

Пак статия от вестник, този път от „Лос Анджелис Таймс“, от края на миналата година:

„ФЕДЕРАЛНИ СЛУЖИТЕЛИ, УБИТИ В СКАЛИСТИТЕ ПЛАНИНИ“.

Двама служители от Службата по рибата и дивите животни били открити убити в планината на север от Хелина, Монтана. И двамата били одрани. От ФБР подозирали, че убийството е дело на една от местните парамилитаристични групи, която като че ли изпитвала вродена омраза към всякакви федерални институции. Смятало се, че двамата служители са се натъкнали на членове на групата, които извършвали незаконен лов. Вместо да одерат убитите животни, престъпниците одрали рейнджърите.

Рейс потръпна и прелисти на следващия материал.

Това беше копие от някакво университетско списание. Статията бе на немски — от ноември 1998 г. Авторът се наричаше Алберт Л. Мюлер.

Уилям я прегледа. Разказваше се за метеоритен кратер, открит в перуанските джунгли.

Под статията имаше доклад на полицейски патолог, също на немски. В графата „ИМЕ НА ПОЧИНАЛИЯ“ бе написано: „АЛБЕРТ ЛУДВИГ МЮЛЕР“.

Следваха още няколко листа с различни червени печати — „СТРОГО СЕКРЕТНО“, „ПОВЕРИТЕЛНО“, „САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ НА ВВС НА САЩ“. Рейс набързо ги прегледа. Бяха пълни със сложни математически уравнения, които не му говореха нищо.

След тях откри няколко докладни, адресирани до хора, за които никога не бе чувал. Последната обаче носеше собственото му име: