Храмът на инките

За негово нещастие, Ернандо стигнал до столицата на инките, само за да види, че един млад княз на име Ренко Капак бяга с идола през редиците на испанците и местните жители. Според средновековните монаси, които са го чели, Ръкописът на Сантяго подробно разказва как Ернандо преследвал Ренко — поразителна гонитба из Андите и джунглите на Амазонка.

— Предполага се, че ръкописът също разкрива — обади се Наш, — къде е бил оставен накрая Духът на народа.

Значи търсеха идола, помисли си Рейс.

Но не каза нищо. Главно защото просто му се струваше глупаво.

Защо армията на Съединените щати пращаше група ядрени физици в Южна Америка по следите на някакъв изчезнал идол на инките? При това на основата на четиристотингодишен латински ръкопис. Спокойно можеха да използват пиратска карта.

— Знам какво си мислите — рече Наш. — Ако някой преди седмица ми беше разказал същата тази история, щях да мисля като вас. Но допреди две седмици никой не знаеше къде е Ръкописът на Сантяго.

— Обаче сега е при вас — отбеляза Рейс.

— Не — рязко отвърна полковникът. — Имаме негово копие. Оригиналът е у някого другиго.

— У кого?

Наш кимна към папката в скута на Уилям.

— Прочетохте ли статията за йезуитските монаси, убити в манастира си в Пиренеите?

— Да…

— Осемнайсет монаси. Всички застреляни отблизо с мощно оръжие. На пръв поглед е дело на алжирски терористи. Те често нападат усамотени манастири и обичайният им начин на действие е да убиват жертвите си от упор. Естествено, френската преса представя нещата така. Но — Наш предупредително повдигна показалец, — пресата не знае, че по време на тази касапница един от монасите е успял да избяга. Американски йезуит, командирован във Франция. Скрил се на тавана. След като френската полиция го разпитала, бил предаден на нашето посолство в Париж. Там пак бил разпитван, този път от представител на ЦРУ.

— И?

Наш погледна Рейс право в очите.

— Хората, които нападнали манастира, не били алжирски терористи, професор Рейс. Били командоси. Войници. Бели войници. Носели черни маски и били въоръжени до зъби. И разговаряли помежду си на немски.

По-интересното е обаче каква е била целта им. Командосите явно събрали всички монаси в трапезарията на абатството и ги накарали да коленичат. После хванали един от тях и го попитали къде е Ръкописът на Сантяго. Когато им отговорил, че не знае, те застреляли двама монаси — по един от двете му страни. И пак му задали същия въпрос. Той отново казал, че не знае и командосите застреляли следващите двама монаси. Това можело да продължи докато избиели всички, но някой излязъл напред и заявил, че знае къде е ръкописът.

— Божичко… — ахна Рейс.

Наш извади една снимка от куфарчето си.

— Имаме основания да смятаме, че човекът, виновен за тази жестокост, е Хайнрих Анистазе, майор от източногерманската тайна полиция, ЩАЗИ.

Уилям погледна фотографията. На нея се виждаше мъж, който слиза от автомобил. Той бе висок и широкоплещест, с къса черна коса, вчесана напред, и тесни като цепки очи. Сурови очи, студени очи, очи, които сякаш постоянно се присвиваха. Изглеждаше около четиридесет и пет годишен.

— Обърнете внимание на лявата му ръка — посочи Наш.

Рейс внимателно се вгледа в снимката. Мъжът беше отпуснал лявата си ръка на вратата.

Левият безименен пръст на Хайнрих Анистазе липсваше.

— По време на Студената война Анистазе попаднал в плен на източногерманска мафиотска организация, която ЩАЗИ се опитвала да унищожи. Те го накарали сам да си отреже пръста, за да го пратят по пощата на началниците му. Но после Анистазе избягал и се върнал — с цялата сила на ЩАЗИ. Излишно е да отбелязвам, че организираната престъпност никога повече не е представлявала проблем в комунистическа Източна Германия.

По-важни за нас обаче са неговите методи при други обстоятелства. Разбирате ли, изглежда че Анистазе има особен начин да кара хората да говорят. Известно е, че екзекутирал хората, намиращи се от двете страни на онзи, който не му давал желаната информация.

Последва кратко мълчание.

— Според последните ни разузнавателни сведения — продължи Наш, — след края на Студената война Анистазе работи като неофициален наемен убиец за правителството на обединена Германия.

Значи оригиналният ръкопис е у немците — каза Рейс. — Тогава как се сдобихте с копието?

Полковникът мрачно кимна.

— Монасите дали на немците оригиналния ръкопис. Истинският, неукрасен ръкопис, дело на самия Алберто Сантяго.

Но те не им казали, че през хиляда петстотин деветдесет и девета, трийсет години след смъртта на Сантяго, друг францискански монах започнал да преписва неговото съчинение с намерението да създаде ръкопис, достоен за очите на крале. За съжаление той умрял, преди да завърши работата си, но вторият, недовършен екземпляр от Ръкописа на Сантяго, също се съхранявал в абатството „Сан Себастиан“. И ние имаме копие от него.

Рейс вдигна ръка.

— Добре, добре — рече той. — Почакайте малко. Защо са всички тия убийства и интриги заради този изчезнал идол на инките? Какво искат правителствата на Съединените щати и Германия от едно четиристотингодишно парче камък?