Храмът на инките

Наш мрачно се усмихна.

Разбирате ли, професоре, ние не търсим идола — отвърна той. — А материала, от който е направен.

— Какво искате да кажете?

— Професор Рейс, според нас Духът на народа е бил издялан от метеорит.

— Статията от списанието — каза Рейс.

— Точно така — потвърди Наш. — Написана от Алберт Мюлер от Бонския университет. Преди доста преждевременната си смърт Мюлер е проучвал метеоритен кратер с диаметър километър и половина в джунглите в югоизточната част на Перу. Мястото се намира на осемдесетина километра от Куско. Като съди по големината на кратера и скоростта, с която джунглата го е покрила, Мюлер смята, че между хиляда четиристотин и шейсета и хиляда четиристотин и седемдесета година там е паднал метеорит с голяма плътност и диаметър около шейсет сантиметра.

— Което — прибави Уолтър Чеймбърс, — съвпада с възхода на инките в Южна Америка.

— По-важно за нас обаче е онова — продължи полковникът, — което Мюлер е открил в стените на кратера. Следи от вещество, известно като тирий двеста шейсет и едно.

— Тирий двеста шейсет и едно ли? — повтори Рейс.

— Това е рядък изотоп на обикновения химически елемент тирий — поясни Наш, — и не се среща на Земята. Всъщност тирият е разпространен само във вкаменен вид, вероятно в резултат на астероидни удари в далечното минало. Той произхожда от системата Плеяди, бинарна система, недалеч от Слънчевата. Но тъй като идва от бинарна звездна система, тирият е много по-плътен дори от най-тежките земни елементи.

Сега вече нещата започваха да изглеждат по-логични на Рейс. Особено причината армията да прати група физици в джунглата.

— И какво точно можете да направите с този тирий? — попита той.

— Полковник! — внезапно извика някой.

Наш и Рейс се завъртяха към Трой Коупланд, един от другите учени, който бързо се приближаваше по пътеката от пилотската кабина. Коупланд беше висок, мършав, със слабо, напомнящо на ястреб лице и проницателни тесни очи. Той работеше в УСВП — ядрен физик, спомни си Уилям — и изглеждаше изключително мрачен човек.

— Имаме проблем, полковник — каза Коупланд.

— Какво става? — попита Наш.

— Току-що получихме спешно съобщение от Феърфакс Драйв.

Рейс бе чувал за Феърфакс Драйв. Това беше съкращение от Северен Феърфакс Драйв 3701, Арлингтън, Вирджиния. Адресът на УСВП.

— За?

Коупланд дълбоко си пое дъх.

— Рано сутринта е имало нападение. Убити са седемнайсет души от охраната. Цялата нощна смяна.

Лицето на Наш стана пепеляво бяло.

— Те не…

Физикът мрачно кимна.

— Откраднали са Супернова.

За миг погледът на полковника се зарея в пространството.

— Не са взели нищо друго — продължи Коупланд. — Знаели са точно къде е. Знаели са кодовете на Гробницата и са имали карти за електронните ключалки. Трябва да приемем, че знаят също кодовете на титаниевия херметичен шлюз на самото устройство и може би как да го взривят.

— Известно ли е кои са били?

— В момента разследват. Според предварителните данни е възможно да става въпрос за парамилитаристична група като Борците за свобода.

— Мамка му — изруга Наш. — Мамка му! Сигурно знаят за идола!

— Много е вероятно.

— Тогава трябва да стигнем там първи.

— Съгласен съм — отвърна Коупланд.

Рейс само следеше разговора като зрител на тенис мач. Значи бяха нападнали централата на УСВП, но той нямаше представа какво са откраднали. Нещо, наречено „Супернова“. И какви бяха тия Борци за свобода?

Наш се изправи.

— С колко време преднина разполагаме? — попита той.

— Може би три часа — каза Коупланд.

Тогава трябва да действаме бързо. — Полковникът се обърна към Уилям. — Професор Рейс, съжалявам, но залозите в тази игра току-що се повишиха. Нямаме повече време. Докато стигнем до Куско, трябва да преведете ръкописа, защото когато кацнем, повярвайте ми, няма да имаме нито миг за губене.

С тези думи Наш, Коупланд и Чеймбърс оставиха Рейс сам с ръкописа.

Той отново погледна корицата, дълбоко си пое дъх и обърна страницата.

Видя първия ред, написан с красив средновековен калиграфски почерк:

MEUS NOMINUS EST ALBERTO LUIS SANTIAGO ET ILLE EST MEUM REM…

Рейс започна да превежда.

„Казвам се Алберто Луис Сантяго и това е моята история…“

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

В първия ден от деветия месец на лето Господне 1535-то аз станах предател на своята родина.

Причината: помогнах на един човек да избяга от затвора на моите съотечественици.

Той се казваше Ренко Капак и твърдеше, че е княз на инките, по-малък брат на техния върховен владетел Манко Капак, човека, когото те наричаха „сапа инка“.

Князът беше красив мъж, с гладка матова кожа и дълга черна коса. Неговата най-характерна черта обаче бе бенката, разположена точно под лявото му око. Тя приличаше на обърнат наопаки планински връх, неправилен кафяв триъгълник, който изпъкваше на иначе чистото му лице.

За пръв път срещнах Ренко на борда на „Сан Висенте“, кораб затвор, закотвен в средата на река Урубамба на петнадесетина километра от столицата на инките Куско.