Читаем Храмът на инките полностью

Храмът на инките

Рейс погледна към мината и видя две мънички фигури — едната на едър, дебел мъж, другата на дребен старец в бяла лабораторна престилка. Те пресичаха модерния мост от стоманени кабели.

Дребният носеше нещо под мишница. Предмет, увит в лилав плат. Идолът.

Ули и Рене навлязоха в участък с ниска растителност и се запътиха по посока на кратера. Уилям ги последва.

След няколко секунди тримата стигнаха до ръба на гигантската мина и погледнаха към нея.

— Това са Ерхарт и Вебер — каза Ули. — Носят идола при Суперновата!

— Какво ще правим? — попита Рейс.

— Суперновата е в контролната кабина над мината — отвърна специалният агент от БКА. — До нея водят само два моста — от север и юг. Трябва да стигнем до кабината и да изключим устройството.

— Но как?

— Суперновата се изключва с код, който се въвежда в компютъра.

— Какъв е кодът?

— Не знам — тъжно отвърна Ули. — Никой не знае. Никой, освен Фриц Вебер. Той е създал устройството, той е единственият, който знае кода.

— Страхотно — каза Рене.

Ули се обърна.

— Добре, вижте, ето как виждам нещата. От нас тримата само аз мога да стигна до контролната кабина. Ако ви видят да тичате по въжения мост, веднага ще го спуснат и ще изолират кабината. И после, ако не получат парите, ще взривят Суперновата.

Но те ме очакват да се върна и мислят, че съм ви убил. Ще се опитам да стигна до контролната кабина и да… убедя… Вебер да изключи устройството.

— А ние какво ще правим в това време? — попита Рейс.

— За да успея — отвърна Ули, — трябва да съм насаме с Вебер. Вие двамата ще изведете Анистазе и останалите нацисти от хангара.

Точно двеста метра над дъното на мината д-р Фриц Вебер натискаше бутоните на компютърен пулт. Лазерното режещо устройство до него вече работеше върху тириевия идол, затворен във вакуумна камера.

Ерхарт стоеше зад учения. А зад него, точно в центъра на контролната кабина, се издигаше внушително устройство от метал и стъкло, около метър и осемдесет.

В прозрачен стъклен цилиндър бяха поставени две конични термоядрени бойни глави, високи приблизително метър. Те бяха разположени като пясъчен часовник: горната сочеше надолу, долната — нагоре. Помежду им имаше титаниева рамка, в която трябваше да се зареди субкритична маса тирий.

Това беше Суперновата.

До устройството имаше два цилиндрични контейнера с оловна изолация, големи колкото кошче за боклук. Това бяха капсулите, в които се транспортираха бойните глави.

Конвенционалното ядрено оръжие използваше около два килограма плутоний. От друга страна, според изчисленията на Вебер, Суперновата се нуждаеше от много по-малко — само от десет грама тирий.

И тъкмо поради тази причина с помощта на двата суперкомпютъра „Крей“ и високоенергийния лазерен лъч, който режеше с точност до една хилядна от милиметъра, нацисткият учен отрязваше цилиндрично парченце от идола.

Ядрената физика беше изминала дълъг път от шедьовъра на Ю. Роберт Опенхаймер в Лос Аламос през четиридесетте години.

Суперкомпютри като двата „Крей“ можеха за минути да решат сложните математически уравнения, свързани със съотношенията между големината, масата и силата на радиоактивното ядро. Позволяваха едновременно да се извършва пречистване на инертни газове, протонно обогатяване и алфавълнова аугментация.

А изчисленията, важната част, онази, която бе отнела цели шест години на Опенхаймер и неговите сътрудници, сега продължаваха само няколко секунди.

Всъщност най-трудно за Вебер се беше оказало построяването на самото устройство. Въпреки суперкомпютрите, това бе изисквало повече от две години.

Докато лазерът режеше камъка според въведеното съотношение между тежестта и обема на основата на атомното тегло на тирия, нацисткият учен пишеше сложни математически формули на един от съседните компютри.

След секунди лазерът издаде силен сигнал и премина на изчакващ режим.

Готово.

Вебер се приближи и го изключи. С помощта на роботизирана ръка — човешките ръце бяха прекалено неточни за такава задача — той извади цилиндричното парченце тирий от основата на идола.

После го постави във вакуумна камера и го бомбардира с уранови атоми и алфа вълни, превръщайки го в субкритична маса от най-мощното вещество, съществувало на земята.

Роботизираната ръка отнесе цялата камера при Суперновата, където с абсолютна точност я вкара — заедно със субкритичната маса тирий — в титаниевата рамка между двете термоядрени бойни глави.

Суперновата беше готова.

Субкритичната маса тирий бе поставена хоризонтално във вакуумния си трон. Изглеждаше така, като че ли притежаваше божествена сила.

Което си беше самата истина.

По екраните в контролната кабина течаха огромни количества данни. На един от тях под заглавие: