Храмът на инките

Автоматът бе изгърмял, ала кой знае защо главата му продължаваше да си е на мястото.

И изведнъж… Туп! В калта до него се просна по корем някакво тяло.

Уилям незабавно вдигна клепачи, озърна се назад…

… и видя Надупченото лице с автомат, насочен към мястото, на което допреди секунди беше главата на другия нацист.

Убитият лежеше по очи и от тила му се стичаше отвратителна каша от кръв и мозък.

— Ули — каза Рене, изправи се, втурна се към Надупченото лице и го прегърна.

Мислите на Рейс запрепускаха.

Ули?…

Рене силно плесна грозния нацист по гърдите.

— Не можа ли да почакаш още малко? Едва успях да издържа.

— Съжалявам, Рене — рече Надупченото лице. — Трябваше да се отдалечим достатъчно от хангара. Иначе другите щяха да разберат.

Рейс рязко се завъртя към него.

— Ти си от БКА.

— Да — усмихна се едрият мъж. — А вашите добри намерения ви спасиха живота, професор Уилям Рейс от Нюйоркския университет. Когато се опитахте да спасите Рене на катамарана, попаднахте точно на когото трябва. Ако наистина бях нацист, веднага щях да ви очистя. Аз съм специален агент Ули Пик, но тук съм известен като унтершарфюрер Ули Кар.

Внезапно всички части от мозайката си застанаха по местата.

— Ръкописът — каза Рейс. — Вие сте дали ръкописа на БКА.

— Точно така — удивено потвърди Ули.

Уилям си спомни разказа на Карл Шрьодер за плана на БКА да вземат идола преди нацистите. Точните думи на немеца бяха: „За тази цел си осигурихме копие на Ръкописа на Сантяго и с негова помощ стигнахме дотук“.

Едва сега обаче разбираше нещо, за което трябваше да се сети още тогава: БКА явно имаха агент в организацията на щурмоваците.

Копието на БКА беше от оригиналния Ръкопис на Сантяго. А преди няколко дни щурмоваците бяха откраднали оригинала от абатството „Сен Себастиан“ във френските Пиренеи. Следователно копието на БКА трябва да им е било пратено от техен човек в нацистката организация.

Шпионин.

Ули.

— Хайде — каза Ули и се приближи до трупа на убития нацист. Той взе оръжията му, подхвърли автомата и две конвенционални ръчни гранати на Рене, после и черната му бронирана жилетка, и пистолета „Глок“ 20. — Бързо, трябва да спрем Ерхарт, преди да зареди Суперновата!

Заобиколени от комуникационна техника, Хайнрих Анистазе и Одило Ерхарт стояха в един от стъклените офиси в хангара.

Пред тях беше д-р Фриц Вебер — бившият участник в проекта на Адолф Хитлер за създаване на атомна бомба, нацисткият учен, който по време на Втората световна война провеждал експерименти с хора и за това бил осъден на смърт. Макар че тялото му бе на осемдесет и седем години, прегърбено и изпосталяло, умът му, както винаги, беше бистър.

Вебер държеше в ръцете си идола.

— Прекрасен е — каза той.

Осемдесет и седем годишният учен бе с едно десетилетие по-възрастен от Ерхарт и почти с метър по-нисък. Дребен очилат мъж с проницателни очи и буйна айнщайновска грива, която се спускаше чак до раменете му.

— Нещо ново от европейските и американските правителства? — попита го Ерхарт.

— Немците и американците поискаха отсрочка, за да съберат парите. Другите мълчат — отвърна Вебер. — Това е заблуда, обикновена тактика за забавяне на преговорите. Опитват се да спечелят време, докато се уверят, че собствените им хора не са взели идола.

— Тогава да им покажем къде е — изсумтя Ерхарт. Той се обърна към Анистазе. — Направете дигитална снимка на идола. Поставете часа и датата и я пратете по електронна поща в Бон и Вашингтон. Кажете на президентите, че устройството е заредено и готово да се взриви точно след половин час. Ще го изключим, едва когато получим потвърждение за превеждането на сто милиарда долара в цюрихската ни банкова сметка.

— Слушам — отвърна Анистазе и отиде в другия край на стаята, за да включи дигиталния фотоапарат.

— Доктор Вебер — каза Ерхарт.

— Да, хер оберстгрупенфюрер?

— Когато обергрупенфюрерът снима идола, искам да го занесете в контролната кабина и незабавно да заредите Суперновата. Настройте брояча на трийсет минути и го включете.

— Слушам, хер оберстгрупенфюрер.

Рейс, Рене и Ули се връщаха по пътеката към хангара.

Агентите от БКА носеха автомати G–11, а Уилям — малкия глок, който Ули бе взел от убития нацист на сметището.

Върху тениската си беше облякъл бронираната жилетка на нациста. Преди не бе обръщал внимание на униформите на немците, но сега внимателно я разгледа.

Жилетката беше невероятно лека и изобщо не пречеше на движенията. Върху задната й част обаче, която покриваше гърба, имаше странно устройство с формата на буквата „А“. То също бе леко и подобно на спойлерите на спортните автомобили, не нарушаваше аеродинамиката на жилетката.

Както винаги, и навярно абсолютно нелепо на фона на свръхмодерната броня, Рейс носеше проклетата си бейзболна шапка.

— Дигиталната снимка е готова — каза Анистазе. — В момента я пращам.

Ерхарт се обърна към Вебер.

— Заредете Суперновата.

Ученият незабавно взе идола и следван от Ерхарт, бързо излезе от офиса.

— Натам! — извика Рене и посочи към един от двата невероятно дълги въжени моста, които свързваха крайречните сгради с контролната кабина в центъра на кратера.