Храмът на инките

„СТАРТИРАЙ БРОЯЧА“.

„БРОЯЧЪТ Е СТАРТИРАН. ВЪВЕДЕТЕ ВРЕМЕТО.“

Дребният старец натисна няколко клавиша: „00:30:00“.

Екранът незабавно се промени.

ИМАТЕ

00:30:00

ДА ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД.

ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД

-------

Вебер се втренчи в екрана и бавно си пое дъх.

После натисна „ENTER“.

00:29:59

00:29:58

00:29:57

— Къде е унтершарфюрер Кар? — без да се обръща конкретно към някого, попита Хайнрих Анистазе и погледна към огромния кратер навън. — Трябваше вече да се е върнал.

Той се извърна.

— Ти — каза немецът и подхвърли джобна радиостанция на един от двамата лаборанти, които стояха пред близкия компютърен терминал. — Иди до сметището да видиш защо се бави унтершарфюрерът.

— Слушам.

Рене и Рейс едновременно се блъснаха в стената на хангара.

Преди секунди Ули се беше запътил към кратера и северния въжен мост.

Рене надзърна иззад касата на широката врата.

Вътре нямаше никого.

Нищо не помръдваше.

Тя кимна на Рейс.

„Готов ли си?“

Уилям отговори на сигнала й, като стисна ръкохватката на глока си малко по-здраво.

„Готов съм.“

Притиснала автомата към рамото си, тя бързо се вмъкна в хангара. Рейс понечи да я последва, но зад него ненадейно се отвори друга врата и той се хвърли на земята зад стар варел от гориво.

Навън се появи млад нацистки лаборант в бяла престилка, неопитно хванал джобна радиостанция, и забърза по пътеката.

Очите на Уилям се разшириха.

Отиваше към сметището — където щеше да открие убития нацист и нищо друго.

— Мамка му — изруга той. — Ули…

Трябваше да вземе решение. Можеше да тръгне след лаборанта — и после какво? Хладнокръвно да го очисти ли? Въпреки всичко, което бе направил досега, не беше сигурен, че е способен да убие човек. От друга страна, можеше да предупреди Ули. Да, така щеше да е по-добре, много по-добре.

И затова вместо да последва Рене в хангара, Рейс заобиколи масивната сграда и се насочи към кратера.

Ули стигна до северния въжен мост.

Той висеше над шеметната двестаметрова бездна. Перилата от стоманени кабели се сливаха като железопътни релси в далечината — точно до вратата на контролната кабина на четиристотин метра от ръба на кратера.

— Унтершарфюрер — внезапно се разнесе иззад него мъжки глас.

Ули се обърна.

И се озова пред самия Хайнрих Анистазе.

— Какво правите?

— Исках да видя дали оберстгрупенфюрерът и доктор Вебер се нуждаят от помощта ми — може би малко прекалено бързо отвърна Ули.

— Очистихте ли двамата пленници?

— Тъй вярно, хер обергрупенфюрер.

— Къде е Дитер?

— Той, хм, трябваше да отиде до тоалетната — излъга Ули.

Точно в този момент лаборантът стигна до сметището.

Той веднага видя проснатия по очи в калта труп на Дитер. От дупката в тила му се стичаше кръв и мозък.

Американците ги нямаше. Нито пък Ули.

Лаборантът вдигна радиостанцията към устата си.

— Хер обергрупенфюрер — разнесе се в слушалката на Анистазе гласът на лаборанта.

— Да.

Анистазе и Ули все още стояха до северния въжен мост. Четирипръстата длан на нацисткия командир бавно се плъзна по крачола на панталона му.

— Дитер е мъртъв, хер обергрупенфюрер. Повтарям, Дитер е мъртъв. Наоколо не се виждат нито пленниците, нито унтершарфюрер Кар.

— Благодаря — като гледаше Ули, отвърна Анистазе. — Много благодаря.

Студените му черни очи се впиха в тези на другия немец.

— Къде са пленниците, унтершарфюрер?

— Моля, хер обергрупенфюрер?

— Попитах къде са пленниците?

В този момент Ули видя глока в дясната ръка на Анистазе.

Насочила напред автомата си, Рене безшумно се промъкваше през хангара.

Рейс не я бе последвал и тя се чудеше какво се е случило с него. Но не можеше да чака, имаше да върши работа.

В хангара цареше пълна тишина. Конвейерната лента беше неподвижна. В офиса зад нея нямаше никого… Включи се двигател.

Рене се обърна.

Перките на хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“ бавно се завъртяха.

Пилотът лежеше на хълбок на пода в кабината. Той не я забелязваше и явно ремонтираше вертолета.

Внезапно перките се превърнаха в мъгляво кръгло петно и оглушителният им рев отекна в хангара. Рене едва запази самообладание.

Ако не бе невероятният шум, тя навярно щеше да го чуе да се прокрадва зад нея.

Ала не го чу.

Докато дребната жена се приближаваше към пилота в хеликоптера с насочен напред автомат, нещо тежко се стовари върху тила й и тя се строполи на земята.

— Хер обергрупенфюрер — застанал на ръба на огромния кратер, каза Ули и вдигна ръце, — какво…

Бум!

Глокът на Анистазе стреля и куршумът улучи Ули в корема. Специалният агент се преви надве и падна.

Нацисткият командир стоеше до него с пистолет в ръка.

— Е, унтершарфюрер, да смятам ли, че и ти си от боклуците от БКА?

Ули се търкаляше в краката му и скърцаше със зъби от болка.

— Не ми отговаряш. Е, какво ще кажеш да прострелям всичките пръсти на дясната ти ръка, един по един, докато признаеш за кого работиш. И когато свърша, ще продължа с лявата.

Агентът само изпъшка.

— Грешен отговор — рече Анистазе, прицели се в дланта му и натисна спусъка.

Пистолетът изгърмя.