Храмът на инките

След секунди Уилям тичешком заобикаляше ръба на огромния кратер и се насочваше към южния въжен мост.

Планът беше прост.

Рене щеше да чака до северния мост, докато той минеше от отсрещната страна. Когато стигнеше, двамата едновременно щяха да тръгнат към контролната кабина от север и юг.

Логиката на плана им се основаваше на факта, че двата моста бяха много здрави. Направени от гъвкави стоманени кабели. За да бъдат спуснати, някой трябваше да освободи четири отделни вакуумни маркуча. Ако Рейс и Рене едновременно се затичаха от двете страни, поне единият щеше да стигне до кабината, преди Ерхарт или Вебер да успеят да приберат и двата моста.

След шест и половина минути тичане Рейс стигна до южния въжен мост.

Той висеше над бездната и бе невероятно дълъг — особеност, която се подчертаваше от теснотата му. Широк само колкото по него да върви един човек, а дължината му беше колкото четири бейзболни игрища.

Господи, помисли си Уилям.

— Готов ли си? — внезапно се разнесе в слушалката му гласът на Рене. Толкова отдавна не бе използвал радиостанцията, че почти беше забравил за съществуването й.

— Готов съм — отвърна той.

— Тогава да започваме.

Рейс стъпи върху въжения мост.

Виждаше бялата кабина в отсрещния му край, виждаше вратата, до която стигаше мостът. Беше затворена.

През правоъгълните прозорци на кабината не се забелязваше никакво движение.

Не. Тя просто висеше във въздуха на двеста метра над дъното на мината.

Уилям се затича напред.

Точно в този момент Рене напредваше откъм север.

Очите й бяха приковани към затворената врата в края на моста. Очакваше всеки момент да се отвори.

Ала вратата остана затворена.

Одило Ерхарт надникна през един от прозорците на контролната кабина и видя Рене да се приближава по северния мост.

През отсрещния прозорец забеляза Рейс, който идваше откъм юг.

Ерхарт трябваше да вземе решение.

И избра Рене.

Мъничките фигури на Рейс и Рене се придвижваха по двата въжени моста от двете страни на контролната кабина.

Бекер бе малко по-бърза от Уилям. Когато стигна до средата обаче, вратата на кабината внезапно се отвори и навън се появи Одило Ерхарт.

Рене се закова на място.

Ерхарт буташе пред себе си д-р Фриц Вебер и използваше дребното тяло на съпротивляващия се учен като щит. Дебелата му ръка беше обвита около шията на стареца. В другата си длан стискаше полуавтоматичен пистолет „Глок“ 20, насочен към главата на физика.

„Не го прави“ — умолително си помисли Рене. Ерхарт не биваше да убие единствения човек, който знаеше кода за изключване на Суперновата.

Очевидно безмълвната й молба не помогна. Защото в този момент, в този вледеняващ момент, Одило Ерхарт за последен път зловещо се усмихна на Бекер и натисна спусъка.

Пистолетът в ръката му изгърмя и изстрелът отекна в кратера.

От главата на Вебер бликнаха струи кръв и мозък, които оплискаха перилата и полетяха в мината.

Ерхарт прехвърли тялото на учения през парапета и Рене можеше само ужасено да гледа как трупът пада — сякаш цяла вечност — в двестаметровата бездна, преди с далечно приглушено тупване да стигне до дъното на кратера.

Рейс също чу изстрела и след секунда зърна тялото на Вебер, което падаше в пропастта.

— Мили Боже…

Той се затича още по-бързо към контролната кабина…

Одило Ерхарт още не бе свършил.

След като хвърли трупа на учения, той припряно започна да освобождава вакуумните маркучи, които свързваха моста с контролната кабина.

— Не! — извика Рене и се вкопчи в перилата от двете си страни.

Единият вакуумен маркуч силно изсвистя и левият парапет падна настрани.

Тя бързо пресметна наум. Не можеше да стигне до контролната кабина преди Ерхарт да освободи другите три маркуча.

Бекер се завъртя кръгом и се втурна с всички сили по въжения мост.

Чу ново свистене и перилата от другата страна също паднаха.

Още два маркуча.

Рене тичаше по останалия без перила мост на двеста метра над дъното.

След няколко секунди се отпусна третият маркуч и плоскостите под краката й увиснаха наляво.

Накрая Ерхарт дръпна с доволна усмивка последния маркуч и огромният висящ мост, свързан със северния край на кратера полетя в бездната и повлече със себе си Рене Бекер.

Оставаха й още петнадесетина метра, когато мостът под нея пропадна. Тя се хвърли напред и се вкопчи в стоманените плоскости.

Въженият мост се залепи за полегатата стена на кратера. Рене се блъсна в нея и отскочи назад, ала някак успя да се задържи.

Рейс стигна до вратата точно в момента, в който в слушалката му се разнесе гласът на Рене.

Професоре, тук е Рене. Мостът ми е свален. Аз излизам от играта. Сега всичко зависи от теб.

Страхотно, кисело си помисли той. Тъкмо това му трябваше да чуе.

Уилям дълбоко си пое дъх и здраво стисна автомата си. После хвана бравата, завъртя я, отвори я с цевта на оръжието си…

… и задейства капана.

Разнесе се силен сигнал.

Рейс видя Ерхарт преди да забележи източника на пронизителния звук.

Едрият нацистки генерал стоеше до северната врата на контролната кабина с нехайно отпуснат отстрани пистолет. И му се усмихваше.