Храмът на инките

В този момент екранът на Суперновата внезапно се промени:

ИЗКЛЮЧВАЩИЯТ КОД Е ВЪВЕДЕН.

БРОЯЧЪТ Е СПРЯН НА

00:00:04

СТАРТИРАНА Е НОВАТА ПРОГРАМА ЗА ДЕТОНАЦИЯ

Новата програма за детонация?

— По дяволите… — ахна Рейс.

Погледът му се насочи към другия брояч, онзи над варелите с хидразин в отсрещния край на кабината, броячът, спрял на 00:00:05.

Той се активира. 00:00:04.

Очите на Ерхарт се разшириха от изненада.

Очите на Рейс се разшириха още повече.

— Господи — изпъшка той.

Точно след четири секунди свръхзапалимите горива във варелите се смесиха и стените на контролната кабина избухнаха с ужасяваща сила.

Прозорците се пръснаха едновременно и полетяха във въздуха на милиони късчета, последвани от ревящи огнени езици.

Във всички посоки се носеха отломки — врати, части от Суперновата, дървени маси, дъски от пода. Някои стигнаха чак до ръба на кратера и се посипаха върху гъстата растителност около гигантската мина. Напуканите парчета от двете термоядрени бойни глави на Суперновата безобидно паднаха на дъното на кратера — взривът не можеше да разцепи атомите им.

След миг от контролната кабина остана само почернял скелет — овъглен до неузнаваемост и увиснал над мината. Нямаше ги стените, подът и таванът.

Нямаше го и Уилям Рейс.

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ Вторник, 5 януари, 19:10

Дългата аеродинамична моторница и очуканият малък хидроплан с липсващ ляв стабилизатор бавно плаваха към изоставената мина.

Светът тънеше в тишина, над реката цареше спокойствие.

Лионардо Ван Люън и Дъги Кенеди гледаха към пустия рудник пред тях. Двамата предпазливо приближиха брега.

Бяха чули експлозията на свръхзапалимите горива и сега видяха огромния кафяв кратер. От овъглените останки, които висяха над центъра му, се издигаше черен дим.

Наоколо нямаше жива душа.

Нищо не помръдваше.

Каквото и да се бе случило тук, вече всичко беше свършило.

Зелените барети скочиха на сушата и с оръжия в ръце закрачиха към старите складове до кратера.

Внезапно на прага на една от сградите се появи Рене. Тя незабавно ги забеляза, отиде при тях и тримата застанаха на ръба на кратера, загледани в почернелите остатъци от контролната кабина.

— Какво е станало тук? — попита Ван Люън.

— Ерхарт зареди Суперновата. После я включи — тъжно и тихо отвърна Рене. — Професор Рейс успя да я спре, но тъкмо я беше неутрализирал, когато цялата кабина избухна.

Сержантът се обърна и погледна към унищожената контролна кабина, последното място, където бяха видели жив Уилям Рейс.

— Там ли беше устройството? — попита той.

— Аха. Няма да повярвате. Той изключи брояча. Справи се страхотно.

— Ами идолът?

— Сигурно експлозията го е унищожила заедно със Суперновата и професор Рейс.

Отдясно нещо прошумоля.

Ван Люън и Дъги светкавично се врътнаха и насочиха оръжията си натам.

Ала когато се обърнаха, не видяха нищо.

После ненадейно от горните клони на едно от дърветата падна нещо цилиндрично, навярно някаква капсула, и меко се приземи в гъстите храсталаци на двадесетина метра от тях.

Ван Люън, Рене и Дъги се намръщиха и се запътиха към нея.

По време на взрива капсулата трябва да се бе намирала в контролната кабина и ударната вълна я беше изхвърлила тук.

Тя спря в гъсталака и после — странно — се затъркаля назад-напред, сякаш вътре имаше някой, който се мъчеше да излезе…

Внезапно капакът й се отвори. От нея се измъкна Рейс и се пльосна по задник в калта.

На лицето на Рене просия хилядаватова усмивка. Заедно със зелените барети тя се втурна към него.

Професорът лежеше по гръб, целият мокър и изтощен до смърт. Все още носеше бейзболната си шапка и черната бронирана жилетка.

Той погледна тримата си другари и уморено им се усмихна.

После измъкна дясната си ръка иззад гърба и остави нещо на земята пред себе си. По предмета лъщяха капчици вода, ала те веднага познаха осеяния с лилави жилки черен камък и изсечената в него свирепа муцуна на рапата.

Това беше идолът.

Хидропланът грациозно се носеше над амазонската джунгла.

Летеше на запад в току-що спусналия се мрак Обратно към планините, към Вилкафор.

Дъги седеше на мястото на пилота, докато Ван Люън, Рейс, Рене и раненият Ули бяха отзад.

Уилям мислеше за бягството си от контролната кабина.

През петте секунди между изключването на Суперновата и смесването на свръхзапалимите течности той отчаяно бе търсил начин да се спаси.

Погледът му случайно попадна върху една от капсулите на бойните глави — контейнер, способен да издържи налягане от две хиляди килограма на квадратен сантиметър, тъй като беше предназначен за транспортиране на ядрени експлозиви.

След като нямаше на какво друго да разчита, Рейс се хвърли към капсулата, грабна идола от работната маса и затвори капака точно в момента, в който изтече петата секунда от броенето.

Горивата се смесиха, контролната кабина избухна и капсулата полетя високо в небето. Слава Богу, тя падна сравнително меко в дърветата край мината.

Но той бе жив и нищо друго нямаше значение.