Храмът на инките

Значи Франк Наш и за това го бе излъгал, за да участва в операцията. Суперновата изобщо не беше проект на армията.

А на флота.

Рейс внезапно си спомни нещо, което бе чул предишната нощ в БТР-а, преди котките да нападнат групата от БКА.

Беше чул женски глас, може би Рене, да казва нещо на немски по радиостанцията — изречение, което тогава му се беше сторило толкова нелепо, че не го бе превел на Наш и другите.

„Was ist mit dem anderen amerikanischen Team? Wo sind die jetzt?“

„Ами другата американска група? Къде са те сега?“

Другата американска група…

— Извинявай, Рене — рече той, — кой казваш, че е ръководител на проекта „Супернова“?

— Романо. Доктор Джулиъс Майкъл Романо.

Това беше.

Загадъчният Романо, най-после разкрит.

Неговите хора бяха втората американска група. Групата от флота.

Господи…

— Значи Суперновата е проект на флота, ръководен от човек на име Джулиъс Романо. Така ли?

— Точно така — потвърди Рене.

— И Романо и хората му в момента са в Перу и търсят тириевия идол.

— Да.

— Тогава защо един полковник от отдела за специални проекти на американската армия се опитва да изпревари флота и да вземе идол, който е ключов елемент в оръжие, притежавано от флота?

— Отговорът на този въпрос е малко по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед, професоре — отвърна Рене.

— Опитай се да ми обясниш.

— Добре. — Тя дълбоко си пое дъх. — През последните шест години германското разузнаване следеше трите вида въоръжени сили на Съединените щати — армията, флота и военновъздушните сили — които водеха яростна, но тайна борба.

Бореха се за своето оцеляване. Бореха се за превъзходство, така че когато през две хиляди и десета година Конгресът разпусне един от видовете, това да не са те. Бореха се да станат необходими.

— Какво, Конгресът има намерение през две хиляди и десета да разпусне един от видовете въоръжени сили? — възкликна Рейс.

— Според секретна докладна на министерството на отбраната от шести септември хиляда деветстотин деветдесет и трета, подписана от министъра на отбраната и самия президент, министерството препоръчва на президента до две хиляди и десета година да разпусне един от видовете въоръжени сили на Съединените щати.

— Хм… — скептично изсумтя Рейс. — Откъде знаеш всичко това?

Рене иронично се усмихна.

— Хайде-хайде, професоре. Не само американският флот тайно подслушва подводните кабелни комуникации на другите страни.

— А, ясно.

— Решението на министерството се основава на факта, че принципите на войната са се променили. Старото разделение на сухопътни, морски и въздушни сили вече не отговаря на съвременните условия. Това е анахронизъм от две световни войни и хиляда години ръкопашни битки. Въпросът остава само кой вид да се разпусне.

И оттогава — продължи Рене, — всеки вид се опитва да докаже стойността си за сметка на другите два.

— Например? — попита Рейс.

— Например военновъздушните сили твърдят, че притежават бомбардировачи „Стелт“ и уникален опит във въздушния бой. Но флотът отговаря, че разполага с авионосни бойни групи. И също, че неговите изтребители и бомбардировачи не само са „Стелт“, но и имат преимуществото да излитат и кацат на подвижни писти. С десетина авионосни бойни групи, казват те, на кого му трябват военновъздушни сили?

Армията, от друга страна, заявява, че има специализирани сухопътни войски и механизирани пехотни части. Но и флотът, и военновъздушните сили отвръщат, че съвременната война се води в небето и океаните, а не на сушата. Вижте Войната в Залива и конфликта в Косово, казват те, битките се водят от небето, не на земята.

Прибави към това и тясната връзка между флота и корпуса на морската пехота. Тъй като съществуването й се гарантира от американската конституция, морската пехота не може да се разпусне. А тя разполага и със сухопътни, и с механизирани пехотни части. Това принуждава армията да полага още по-големи усилия, за да докаже стойността си.

По дяволите, вземи междуконтиненталните балистични ракети. И трите вида войски поддържат ракетни системи: флотът има подводни, военновъздушните сили — въздушни и наземни, а армията — наземни и мобилни. Нима една държава наистина се нуждае от три отделни системи за изстрелване на ядрени ракети, когато всъщност са достатъчни само две или дори една?

И кой вид се очертава да бъде разпуснат? — попита Рейс.

— Армията — просто отвърна Рене. — Несъмнено. Особено като се вземат пред вид конституционните гаранции за съществуването на морската пехота. Сухопътните сили са на последно място във всички анализи, които съм чела.

— И затова трябва да докажат значимостта си — рече Уилям.

— Те отчаяно се опитват да го направят.

— Какво искаш да кажеш?

— Чувал ли си за случая във военновъздушната база „Ванденбърг“ от края на миналата година?

— Не.