Храмът на инките

Отляво на Ерхарт се издигаше Суперновата. Сребристите и стъклените й повърхности блестяха, вакуумният контейнер с тирия бе в средата между двете термоядрени бойни глави.

До стената имаше два суперкомпютъра „Крей“. Капсулите на бойните глави бяха на пода до голямото устройство, а идолът — вече с липсващо от основата му парче — беше зарязан на една близка маса.

На екрана на лаптопа, свързан с предната част на Суперновата — източникът на сигнала — Рейс видя брояча:

00:05:00

00:04:59

00:04:58

Отдолу пишеше:

„СТАРТИРАНА Е НОВА ПРОГРАМА ЗА ДЕТОНАЦИЯ“.

„Нова програма за детонация?“

— Благодаря ти, Малки човече, който се опитваш да си храбър — засмя се Ерхарт. — Като влезе в кабината, ти току-що се осъди на смърт.

Рейс се намръщи.

Ерхарт посочи наляво с очи.

Уилям проследи погледа му и видя до източната стена осем жълти хилядалитрови пластмасови варела. Върху тях бе написано:

„ВНИМАНИЕ, ОПАСНОСТ: СВРЪХЗАПАЛИМИ ТЕЧНОСТИ“.

И също:

„ХИДРАЗИН“

„АЗОТЕН ТЕТРОКСИД“

Бяха четири варела хидразин. И четири — азотен тетроксид. Сложна мрежа от кабели и маркучи свързваше варелите един с друг.

Свръхзапалимите течности, спомняше си от уроците по химия Рейс, избухваха при контакт помежду си.

Над един от варелите с хидразин имаше втори брояч. Той обаче беше спрял на пет секунди.

00:00:05

В този момент, точно в този момент, Рейс забеляза, че осемте жълти варела са свързани с компютъра на Суперновата чрез дебел черен кабел, който се виеше по пода на кабината.

00:04:00

00:03:59

00:03:58

— Как? — попита той, като притискаше автомата към рамото си и се целеше в гърдите на Ерхарт. — Как съм се осъдил на смърт?

Нацисткият генерал се усмихна.

— В тази кабина има две взривни устройства, професоре: Суперновата и свръхзапалимите течности. Едното ще взриви цялата планета, другото — само тази кабина. Знам, че искаш да изключиш Суперновата, но ако успееш, ще платиш висока цена.

— Каква цена?

— Твоят живот в замяна на света. Ако поради някаква причина броячът на Суперновата бъде изключен, ще се стартира броячът на свръхзапалимите течности. След пет секунди те ще се смесят, ще избухнат и ще унищожат тази кабина, ще унищожат теб самия.

Имаш избор, професоре, избор, уникален в историята на човечеството. Можеш да умреш заедно с всички на тази планета точно след три и половина минути — или да спасиш света. Но за да го направиш, трябва да пожертваш собствения си живот.

Рейс не можеше да повярва на ушите си.

„Избор…

Можеш да спасиш света…

Но за да го направиш, трябва да пожертваш собствения си живот…“

Двамата мъже стояха от двете страни на кабината, Рейс до южната врата, притиснал автомата към рамото си, Ерхарт до северната, с пистолет, отпуснат отстрани.

00:03:21

00:03:20

00:03:19

— Президентът се е съгласил да плати откупа ви… — опита се да излъже Рейс.

— Не — отсече Ерхарт, взе лист хартия от масата до себе си и му го подхвърли.

Листът падна на пода. Това бе копие на същия факс, който Рейс беше прочел в офиса на мината. Немецът трябва да имаше факсмашина и тук.

— И даже да беше казал, че ще плати — презрително рече нацистът, — пак нямаше да мога да изключа устройството. Само Вебер знаеше кода, а той, приятелю мой, е мъртъв. Не. Сега всичко зависи единствено от теб. Каквото и да се случи, поне ще знам, че ти няма да излезеш от кабината жив.

— Ами ти? — предизвикателно попита Рейс. — Ти също ще умреш.

— Аз съм стар, професор Рейс. Стар и гнил. Смъртта не значи нищо за мен. Фактът, че мога да отнеса със себе си целия свят обаче значи всичко…

В този момент, бърз като гърмяща змия, Ерхарт светкавично вдигна глока си, насочи го към Рейс и натисна…

Бум!

Автоматът на Уилям силно блъсна рамото му.

Куршумът се заби в широките гърди на нациста и сред пръски кръв едрото му туловище отхвърча към стената.

Ерхарт се строполи назад и пистолетът му гръмна, разбивайки димната аларма на тавана. Отгоре потекоха струи вода.

Немецът се свлече на пода — с отворена уста и широко ококорени от шока очи.

Рейс просто остана на прага, целият мокър и зашеметен.

Никога преди не беше застрелвал човек. Дори по време на гонитбата по реката. Призля му. Той преглътна, за да не повърне.

И тогава видя брояча на Суперновата:

00:03:00

00:02:59

00:02:58

Уилям се откъсна от транса си и бързо се приближи до нацисткия генерал.

Ерхарт все още бе жив, но умираше. От устата и гърдите му течеше кръв.

Ала очите му продължаваха да блестят и се взираха в Рейс с нещо като безумна радост. Сякаш беше щастлив, че го оставя в това положение — сам в контролна кабина, в чужда страна, до един умиращ нацист, тиктакаща Супернова и осем варела свръхзапалимо гориво, което със сигурност щеше да го убие, ако успееше да изключи главната бомба.

„Добре, Уил, запази спокойствие.“

00:02:30

00:02:29

00:02:28

„Две и половина минути до края на света.

Запази спокойствие, как ли не!“ Рейс отиде при Суперновата и погледна компютърния екран.