Храмът на инките

В същия момент Уилям Рейс изскочи иззад недалечния ъгъл, блъсна се в Анистазе отстрани и изби глока от ръката му.

Те паднаха върху една от подпорите на въжения мост. Десният крак на немеца се хлъзна през ръба на кратера, той се вкопчи в ръката на противника си и още преди Рейс да разбере какво става, двамата полетяха към дъното на мината.

Рейс и Анистазе падаха.

По стената на кратера.

За щастие стените не бяха съвсем вертикални, а стръмно наклонени, може би под около седемдесет и пет градуса. Двамата бясно се плъзгаха надолу, като вдигаха гейзери прах и пръст. Накрая, след около тридесет метра, те се оказаха един върху друг на здрава земя.

Рене се свлече и за миг пред очите й проблеснаха звезди.

Претърколи се по гръб…

… тъкмо навреме, за да види тежка тръба в ръката на втория нацистки лаборант, която бързо се приближаваше към лицето й! Тя пак се претърколи и тръбата удари дъските на пода само на сантиметри от главата й.

Рене светкавично скочи и потърси с поглед оръжието си. Автоматът лежеше на повече от метър от нея, явно извън обсега й, изхвърчал по време на падането.

Лаборантът отново замахна.

Тя се наведе и тръбата прелетя над главата й. Рене се изправи, заби юмрук в лицето му и той отлетя назад към стената.

Гърбът му се блъсна в някакво контролно табло. Трябва да бе натиснал един от бутоните, предположи Рене, защото чу зловещо тракане на машини зад стените на огромния хангар и голямата конвейерна лента, която минаваше по дължината на вътрешното пространство, ненадейно се раздвижи.

Рейс и Анистазе залитнаха напред.

След тридесетметровото си падане в откритата мина двамата все още бяха замаяни и тъкмо се бяха изправили на крака, когато земята под тях се раздвижи.

Рейс погледна надолу.

Това изобщо не беше здрава земя. Това бе долният край на конвейерната лента — същата конвейерна лента, която излизаше на повърхността в хангара!

Само че сега се движеше.

Нагоре.

Той се завъртя — точно навреме, за да види четирипръстия ляв юмрук на Анистазе, който летеше към лицето му. Немският командир го улучи и Уилям се строполи като чувал с картофи върху широката лента.

Анистазе се изправи над него и внезапно светът потъна в мрак.

Отначало Рейс не разбра какво става. После се сети. Двамата с немеца току-що се бяха озовали в дългия тъмен тунел, който водеше към хангара.

Рене се биеше с лаборанта, а оглушителният рев от бързо въртящите се перки на хеликоптера отекваше в огромното празно пространство.

Мъжът отново замахна с тръбата. Тя отскочи назад и ударът не я засегна. Но докато се движеше, Рене видя, че пилотът е забелязал какво става и гледа право към нея!

Той се надигна от пода на кабината и точно в този момент на прага на хангара се появи младият лаборант, който беше отишъл да потърси Ули на сметището!

Когато се навеждаше, за да избегне поредния удар на първия лаборант, Рене свали от колана си две гранати — гранатите, които Ули бе взел от убития нацист — дръпна шплентовете им, врътна се и ги хвърли едновременно!

Гранатите се затъркаляха под различни ъгли по пода — едната към хеликоптера, другата право към младия лаборант на прага.

Едно…

Две…

Три…

Немецът на вратата разбра със закъснение какъв е предметът, който подскачаше към него. Той се опита да избяга в последния момент, ала не беше достатъчно бърз. Граната избухна. Заедно с него.

Втората се изтърколи по хеликоптерната площадка и спря точно под белия „Бел Джет Рейнджър“. Тя се взриви, пръсна стъклената кабина на вертолета и мигновено уби пилота на пода. Експлозията разби колесниците и хеликоптерът се стовари върху площадката. Перките му продължаваха да се въртят.

Докато се движеха в мрака, Рейс и Анистазе се биеха.

Рейс се съпротивляваше с всички сили и бясно нанасяше удари, някои от които попадаха в целта. Ала повечето не улучваха. Анистазе бе много по-опитен и скоро прикова Уилям по гръб.

Той извади войнишкия си нож от канията на глезена си. Въпреки мрака в стръмния тунел, Рейс видя дългото лъскаво острие, което се насочи към лицето му.

Уилям хвана китката му с две ръце и задържа ножа на разстояние, но нацистът имаше опора и острият връх все повече се приближаваше към лявото му око…

… изведнъж ги ослепи силна бяла светлина, а конвейерната лента се изравни. Изгубиха равновесие и Рейс успя да отклони ножа на Анистазе.

Той бързо се огледа наоколо.

Отново се намираше в хангара!

Само че лежеше по гръб върху лентата, все още прикован под тялото на немеца.

За съжаление обаче конвейерът ги отнасяше към перките на хеликоптера, които се въртяха само на метър над лентата!

Перките бяха на три и половина метра от тях.

Три метра.

Анистазе също ги забеляза.

Два метра и половина.

Рейс видя Рене да се бие с лаборанта до стената. Ревът на хеликоптера кънтеше в огромното празно пространство.

Два метра.

Анистазе се реши на ужасяваща нова тактика. Той рязко повдигна Уилям за реверите и го задържа на една ръка разстояние от себе си, така че шията му бе на равнището на перките.

Метър и осемдесет.