Клуб „Кемъл“

— Любопитен съм да видя кой ти е бил на гости — промърмори Стоун.

— За целта трябва да отскоча до дома. DVD рекордерът е скрит зад хладилника.

— Май ще се наложи да рискуваме — въздъхна Стоун. — Защото, ако това са били Райнке и колегата му, нещата малко или повече се изясняват.

— А ако двамата отново се появят, просто ще отпаднат от списъка — изръмжа Рубън и положи тежката си лапа върху рамото на Кейлъб. — Нали така, Кейлъб?

Първият работен ден на Алекс Форд като член на президентската охрана беше малко особен. Изглежда, всички бяха наясно, че връщането на агента ветеран се дължи на някакво наказание. Но отношението им беше изключително дружелюбно, а външната охрана си имаше и едно голямо предимство, защото включваше задължителна обиколка на парка „Лафайет“.

Стоун го нямаше там, но Аделфия си беше на мястото — стърчеше насред малката поляна и не изпускаше от очи палатката на Стоун.

— Здравей, Аделфия — любезно я поздрави Форд. — Няма ли го Оливър?

За негова изненада жената се разрида. Никога не я беше виждал да плаче.

— Какво има, Аделфия?

Тя не му отговори, а само покри лицето си с длани.

— Хей, какво има? — пристъпи по-близо той. — Нарани ли те някой? Да не си болна?

Аделфия поклати глава, въздъхна и свали ръцете си.

— Добре съм.

Алекс я хвана за лакътя и внимателно я поведе към близката пейка.

— Очевидно не си добре. Седни и ми кажи какво има. Току виж, мога да ти помогна.

Аделфия въздъхна дълбоко и отново погледна към палатката на Стоун.

— Не лъжа теб, агент Форт. Аз наистина добре съм.

— Наричай ме Алекс — промърмори той, после проследи погледа й и бързо попита: — Да не се е случило нещо с Оливър?

— Не зная.

— Защо плачеш тогава?

Вместо обичайното намусено и недоверчиво изражение върху лицето й се изписа отчаяние.

— Той вярва на теб. Веднъж ми каза: агент Форт е добър човек.

— Аз също го харесвам и уважавам — кимна Алекс, помълча малко и добави: — При последната ни среща забелязах някакви охлузвания по лицето му. Това има ли нещо общо с притесненията ти?

Аделфия кимна и му разказа за инцидента в парка.

— Ей с този пръст — посочи средния си пръст тя — ръгна онзи човек в ребрата. А той, голям едър човек, падна на земята като бебе… — Пак въздъхна тежко. — А после Оливър… взе ножа и хвана го така, сякаш… — Раменете й потръпнаха. — Сякаш цял живот стискал е нож. Помислих да не пореже гърлото на човека, ей така… — Тя направи рязко посичащо движение, после млъкна. На лицето й се изписа облекчение. — Но не. Не поряза го. Отиде си, преди полицията да дойде. Оливър не обича полицията.

— И оттогава не си го виждала, така ли?

Тя поклати глава, а той се помъчи да осмисли чутото.

— Хей, Алекс! — прозвуча зад гърба му гласът на шефа на екипа. — Ще дойдеш ли да се включиш в купона, ако това не те затруднява?

Форд стана, обърна се към Аделфия и забързано подхвърли:

— Ако видиш Оливър, кажи му, че искам да говоря с него.

Жената не прояви особен ентусиазъм.

— Няма да му кажа, че си ми споменала за онази случка, обещавам. Просто искам го видя.

Тя най-сетне кимна, а той хукна към портала на Белия дом.

Подготовката за президентското посещение в Бренан беше в разгара си и капитан Джак имаше да върши много неща. Работата на монтьорите в гаража вървеше по план, а екипът на шофьорите беше на линия. Той се отказа от второ посещение в апартамента на снайперистите, защото се страхуваше да не привлече вниманието. Проведе само една продължителна среща в болницата с Ал-Рими и колегата му, изчаквайки ги да се освободят от дежурство. Остана доволен от нея, защото се увери, че там проблеми няма да има.

Късно снощи се срещна с Джамила след редовната й обиколка на града. Изпитваше известно безпокойство от емоционалното й състояние, но вече беше късно да мисли за смяна. Докато разговаряха, той отново подчерта изключителната й роля за успеха на операцията, напомняйки й колко много хора ще загинат напразно, ако тя се провали.

Беше планирал още две срещи до началото на операцията. Първата от тях щеше да се състои още тази вечер, непосредствено преди появата на авангардната група на Сикрет Сървис. А след втората и последна среща с целия екип възнамеряваше да поговори насаме с партньора си от Северна Корея.