Клуб „Кемъл“

В седем сутринта авангардната група на Сикрет Сървис кацна в Питсбърг. От самолетите се изсипа една малка армия, която потегли към Бренан. Президентът пътуваше стотици пъти през годината. Преди всяко от посещенията му Сикрет Сървис изпращаше огромен брой агенти на съответното място, които изразходваха хиляди часове за проверки, свързани с безопасността. В повечето случаи авангардните групи приключваха работата си в рамките на една седмица, но интензивната предизборна дейност на президента налагаше определянето на приоритети. На събитията с по-ниска степен на риск се отделяше по-малко време за подготовка, докато за по-рисковите екипите имаха цяла седмица. По редица причини предстоящото посещение на президента в Бренан се смяташе за събитие с ниска степен на риск. Но преведено на езика на Алекс Форд и колегите му, това просто означаваше, че едноседмичната работа трябва да се свърши за по-кратко време.

Агентите на Сикрет Сървис заеха цял етаж в най-големия хотел на града. Наскоро той беше преименуван на „Сър Джеймс“ като реверанс към президента. Това предизвика нецензурните възклицания на агентите, които утихнаха едва когато се появиха началниците им. Стаята, определена за комуникационен център, беше опразнена и щателно проверена за подслушвателни устройства. Персоналът на хотела получи забрана за достъп до етажа.

Следобед се проведе среща с представители на местната полиция. Ръководителят на авангардната група им раздаде брошури с инструкции.

— Не забравяйте, че е възможно някъде съвсем наблизо да се провежда друго подобно съвещание, чиито участници да целят тъкмо обратното на това, което се стремим да направим ние с вас.

Тези думи бяха до болка познати на Алекс. Опита се да разбере дали някой от присъстващите им се хваща. Лично той не беше склонен да подценява каквото и да било, свързано със сигурността. Агентите на Сикрет Сървис бяха параноици по природа. Разбира се, Бренан не можеше да се нарече опасно място по отношение на сигурността, но и Боби Кенеди беше застрелян в кухнята на един хотел. Имаше и други примери в това отношение — убийството на Джеймс Гарфийлд на перона на малка гара; куршумът, повалил Уилям Маккинли на метър от тълпата възторжени посрещачи и изстрелян от човек, който бе скрил пистолета в превръзката на ръката си; убийството на Линкълн в театър и на Джон Кенеди в открита лимузина. Да не става по време на мое дежурство, повтаряше си мислено Алекс.

Бяха обсъдени възможните маршрути от летището до мястото на церемонията, включително потенциално опасните точки по тях. После групата се раздели на по-малки екипи, а Алекс зададе на местните правоохранители въпросите, които никога не пропускаше в подобни случаи: наблюдава ли се увеличение в продажбите на огнестрелно оръжие? Изчезвали ли са полицейски униформи напоследък? Има ли заплахи към президента, отправени от местни хора? Къде се намират най-близките болници и потенциалните укрития?

След заседанието групата се отправи към мястото на церемонията. Алекс обиколи площада пеша и посочи най-подходящите места за снайперистките постове. Очите му внимателно опипваха терена, търсейки онези места, които в службата наричаха „стрелкови комини“. В подобни случаи агентът трябваше да мисли като потенциалните убийци. Откъде, как и кога биха нанесли удара си те?

Трибуната беше готова, а екип от техници довършваше работата си по осветлението и озвучаването. На площада бяха монтирани два огромни екрана, които щяха да позволят на хората да видят своя президент отблизо поне в дигитален формат.

Опитното око на Алекс бързо определи, че обектът е добре покрит от гледна точка на сигурността. Единственото място за влизане и излизане на автоколоната както винаги имаше своите плюсове и минуси. Но присъствието на президента тук все пак щеше да бъде доста кратко, не повече от два часа.

Качи се в колата и подкара по улиците на градчето. Сети се за един стар професионален лаф, гласящ, че посещението на президента е най-подходящото време за банков обир, тъй като полицията е изцяло ангажирана със събитието. И наистина беше така: по улиците на Бренан не срещна нито един представител на реда.

Прибра се в хотела и след кратко колебание реши да излезе да потича. На млади години беше обещаващ лекоатлет и дори така спечели стипендията си за колежа. Навикът да тича беше жив и до днес, дори и след като получи травмата на шийните прешлени. Благодарение на него успяваше да запази сравнително добра физическа форма. Изскочи на главната улица и пое на изток. Скоро стигна до болницата, зави наляво и ускори темпото. Покрай него мина някакъв микробус, но той не му обърна внимание. Дори и да го беше загледал, нямаше как да познае жената зад кормилото, защото никога не я беше виждал. А и Джамила, натоварила трите деца отзад, нямаше причини да обърне внимание на някакъв самотен бегач.