Клуб „Кемъл“

— Алармата беше активирана, което означава, че разполагаме със запис — поясни той, след което пъхна диска в лаптопа. Минута по-късно пред очите им се появи част от интериора на дома.

— Ето! — промърмори Стоун и посочи някаква мъжка фигура в ъгъла.

— Това е Райнке! — възкликна Кейлъб.

— А след него идва и приятелчето му — промърмори Рубън. — Онзи, когото Оливър халоса с каската.

Заковали очи в екрана, четиримата наблюдаваха методичните действия на двойката.

— Какво беше това, което извадиха от кошчето? — попита с напрегнат глас Кейлъб.

Милтън върна кадъра.

— Прилича ми на кутията с фактурите — промърмори той.

— Ето го и охранителя — обади се Стоун.

Всички се втренчиха във фигурата на високия мъж, която предпазливо напредваше по посока на камерата. После нещо се стрелна отстрани, удари го в главата и мъжът се свлече на пода.

— Какво беше това, по дяволите? — извика Рубън.

— Човек с маска — поясни Стоун. — Поне единият от тях е проявил достатъчно съобразителност, за да скрие лицето си.

— Но не беше Райнке, нито пък партньорът му — отбеляза Милтън.

— Което означава, че там е имало и трети човек — добави Стоун. — А този запис ни дава нужните… — Замълча, тъй като мобилният телефон на Милтън зажужа.

— Ало? — натисна копчето той. — О, Честити, здравей! — Изражението му се промени бързо. — Какво?!

Стоун грабна апарата от ръката му.

— Честити?

Но отсреща му отговори мъжки глас, който спокойно обяви:

— Мисля, че засега сме квит. Ако вие седите мирно и кротко, ние също няма да предприемаме нищо.

Телефонът онемя.

Стоун хвърли поглед към приятеля си и забеляза, че очите му овлажняват.

— Съжалявам, Милтън — промърмори той.

Следващата сутрин и по-голямата част от следобеда Кейт използва за проучване на Милтън Фарб, Рубън Роудс и Кейлъб Шоу. В „Гугъл“ откри известни сведения за Милтън Фарб и участието му в предаването „Риск“, но Оливър Стоун си оставаше пълна загадка. Вече беше убедена, че тази компания е била свидетел на убийството на Патрик Джонсън, а кръвта и дупката от куршум в лодката подсказваха, че те самите са били на път да загинат.

Въоръжена с тази нова информация, тя отново се насочи към гробището „Маунт Цион“. Изправи се на портала и със задоволство установи, че Стоун е там и работи нещо между алеите.

— Здравейте, Оливър. Аз съм Кейт Адамс. Онази вечер се видяхме за кратко.

— Спомням си — отвърна пестеливо Стоун.

— Добре ли сте? Изглеждате разтревожен.

— Нищо особено.

— Както знаете, Алекс е извън града, а аз дойдох да ви поканя на вечеря, ако не ви се вижда прекалено нахално.

— Вечеря ли? — промърмори Стоун и я погледна така, сякаш беше казала нещо на непознат език.

— У дома. Всъщност не е точно дом, защото живея в стара конюшня. Тя е част от имението на Лусил Уитни-Хаусман в Джорджтаун. Познавате ли я?

— Боя се, че нямам тази чест.

— Искам да поканя Аделфия и останалите ви приятели — добави Кейт.

Стоун мушна няколко клечки в торбата за смет.

— Много мило от ваша страна, но… — Изведнъж замълча и се втренчи в нея. — Какви приятели?

— Вашите, разбира се. Имам предвид Рубън Роудс, Кейлъб Шоу и Милтън Фарб. Наскоро започнах да си правя колекция от редки книги и мисля, че Кейлъб ще бъде доволен да си поговорим за нея. Освен това съм запален фен на „Риск“, въпреки че не съм гледала участието на Милтън. С Рубън също ще бъде интересно, след като толкова години е работил в Агенцията за военно разузнаване. Да не говорим за вас! — Тя замълча за момент, после добави: — Сигурна съм, че ще си прекараме много забавно.

Коленичил на земята, Стоун преценяваше думите й.

— Отдавна съм разбрал, че когато някой отделя толкова време за проучване на друг човек, има определен интерес, който невинаги е ясен за околните.

— Не бих отрекла — кимна Кейт.

— За съжаление времето за вечерята, която предлагате, не е особено подходящо. Защото получихме лоши новини.

— Съжалявам да го чуя. На нас с Алекс също ни се случиха неприятни неща. Опитаха се да ни убият. Интересното е, че стана веднага след като намерихме стара лодка, скрита в един от отводнителните канали на Джорджтаун. Лодка с дупка от куршум и следи от кръв.

— Ясно — кимна Стоун. Сдържаният му отговор на смайващата новина засили уважението й към този човек. Любопитството й също нарасна. — В такъв случай мисля, че трябва да приемем поканата ви за вечеря. Ще се свържа с приятелите си.

— Около седем би било добре — бързо вметна Кейт. — Да ви дам ли адреса? — Продиктува му го и добави: — Искам да поканя и Аделфия, която, надявам се, бихте могли да докарате с вас.

— Идеята не е добра, Кейт — поклати глава Стоун.

— Напротив, отлична е — решително отвърна тя.

— Защо, ако мога да попитам?

— Защото имам чувството, че в момента ви трябва подкрепата на всички приятели, Оливър.

Кейлъб, Милтън и Аделфия пристигнаха в имението на Лъки със старото малибу, което жално проскърцваше на пружините си, изтощено от инцидента пред къщата на Райнке. От прогнилия му ауспух се точеше синкава струйка дим. Рубън и Стоун спряха мотора зад него.

Кейт ги очакваше и побърза да отвори портата от ковано желязо.