Клуб „Кемъл“

Същевременно Картър Грей бе започнал да души наоколо. Капитан Джак беше леко учуден, че подозренията на стареца се събудиха толкова късно. Главно защото за организацията на предстоящата операция бяха използвали всичките си връзки в мюсюлманския свят. Беше твърдо убеден, че плановете на Том Хемингуей са безплодни, въпреки че той упорито отказваше да го осъзнае. Според него проблемът на Том беше, че продължава да вярва в доброто, заложено в душата на всеки човек. Следваше една абсолютно погрешна логика, най-вече по отношение на хората, ангажирани в предстоящата операция. У тях добро просто не съществуваше. При всяка от своите предишни мисии капитан Джак беше калкулирал известен процент непредвидени случайности, а сегашната не правеше изключение. Но възнамеряваше да се придържа към доброто старо правило, което в крайна сметка бе осигурявало успеха на всичките му начинания: парите са всичко. Кратко и ясно.

Тренировките в наетата крайградска къща продължаваха с пълна сила. Инженерът и химикът неуморно се трудеха върху протезата на бившия гвардеец.

Напредъкът беше голям и човекът боравеше с устройството почти безпогрешно. Изправени от двете му страни, двамата специалисти внимателно следяха серията от захвати на изкуствената ръка, ръкомаханията и останалите движения. Освободиха го едва след като се увериха, че борави безпогрешно с напълнената с вода торбичка.

Преди да си тръгне, гвардеецът им благодари.

Малко след като го изпратиха, двамата тръгнаха към центъра на града, където посетиха няколко магазина. Във всеки от тях оставиха подаръци, които със сигурност щяха да осигурят подобаващо място в историята на градчето Бренан, щата Пенсилвания. Подаръци, които местните жители едва ли щяха да харесат.

47

През този първи ден на новата длъжност Алекс разбра, че е включен в авангардната група за Бренан, което го ядоса, защото означаваше раздяла с Кейт. Но положението му беше такова, че изключваше каквито и да било протести. И без това едва се размина с уволнението. Вече усещаше, че ще бъде неразделна част от дългите предизборни обиколки на президента из цяла Америка. След които със сигурност щеше да бъде развалина.

Срещна се с Кейт в един ресторант на Дюпон Съркъл. Тя изглеждаше изненадващо добре след събитията през изминалата нощ и амбицирана да стигне до истината. Алекс изпита едновременно възхищение и тревога.

— Много добре разбирам какво изпитваш, но не се увличай — загрижено промълви той. — Тази типове имат оръжие и явно не се колебаят да го използват.

— Още една причина да ги изчистим от улицата! — отсече Кейт. — Кога заминаваш за Бренан?

— Утре призори. Полетът е кратък, но там ни чака много работа. Авангардните групи вършат основните неща, от които зависи сигурността на президента. Направо съм отчаян, че няма да съм близо до теб в случай на нужда!

— Трябва да ти призная, че снощи беше страхотен.

В същия момент пред масата се изправи млад келнер с поръчката. Очевидно дочул последните думи на Кейт, той се усмихна и заговорнически намигна на Алекс.

Започнаха да се хранят.

— Нещо ново? — попита след известно време тя.

— Само едно — отвърна той и й предаде накратко разговора си с Аделфия.

— Казваш, че не си успял да откриеш нищо за миналото на Стоун — рече Кейт. — Но от това, което е видяла Аделфия, е ясно, че той все пак има минало, и то доста интересно.

Алекс кимна, помълча, после попита:

— Какво ще кажеш да се разходим до пресечката на Петнайсета и Пенсилвания Авеню, след като хапнем?

— Чувала съм, че е приятно място. Ще можеш ли да ме вкараш?

— Точно сега не знам дали и мен ще ме пуснат вътре — въздъхна Алекс. — Имах предвид отсрещната страна.

Четирийсет и пет минути по-късно бяха в парка „Лафайет“.

— По всичко личи, че не е тук — промърмори Алекс, оглеждайки затворената палатка на Стоун.

— Разполагаш ли с постоянния му адрес?

— Всъщност, да.

След още двайсет минути колата му спря пред портала на гробището „Маунт Цион“. В къщичката на пазача светеше.

— В гробището ли живее? — учудено попита Кейт.

— А ти какво очакваше? Мезонет в центъра?

Порталът се оказа заключен, но Алекс без колебание помогна на Кейт да се покатери през оградата, след което и той я прескочи.

Стоун им отвори и на лицето му се изписа учудване.

— Алекс! — рече той и хвърли любопитен поглед към жената до него.

— Здравей, Оливър. Запознай се с приятелката ми Кейт Адамс. Тя е юрист в Министерството на правосъдието и най-добрата барманка на света.

— Много ми е приятно, мис Адамс — усмихна се Стоун, стисна ръката й и въпросително погледна Форд.

— Просто решихме да се отбием — небрежно рече Алекс.

— Разбирам — кимна Стоун. — Заповядайте.

Въведе ги в малката дневна, остави ги да я оглеждат и отиде в кухнята да им донесе кафе. Кейт се приближи до една етажерка и издърпа някаква книга.

— Нима сте прочели всичко това, Оливър? — провикна се тя, оглеждайки с респект огромното количество книги.

— Да, разбира се — отвърна той. — Но повечето от тях само по два пъти. За съжаление човек никога не разполага с достатъчно време за четене.