Клубът на мъртвите

— И служителите на „Анубис“ няма да поискат да видят документите? При изнасянето на ковчег от тяхна територия? — попитах аз.

— Те казват, че са видели документите, попълнени на името на Бети Джо Пикард. Трябвало да лети до Мисури, за да договаря някакво търговско споразумение с вампирите от Сейнт Луис.

Загложди ме въпросът какво толкова, дявол да го вземе, имаха да търгуват вампирите от Мисисипи със събратята си от Мисури, но после реших, че хич и не ми трябваше да знам.

— И тук настъпва допълнителна суматоха — каза Пам. — Под опашката на друг самолет на „Анубис“ избухва пожар, който отвлича вниманието на охраната.

— О, каква случайност!

— Именно — отбеляза Чоу.

— Но защо някой би искал да отвлече Бил? — попитах. Опасявах се, че вече знаех защо. Надявах се те да ми изтъкнат някаква друга причина. Слава богу, че Бил бе предвидил този момент.

— Бил работеше върху един много специален проект — Ерик не сваляше поглед от лицето ми. — Ти знаеш ли нещо по този въпрос?

Много повече, отколкото ми се искаше да знам. И много по-малко, отколкото трябваше.

— Какъв проект? — попитах.

Цял живот съм се учила да прикривам чувствата си и сега извиках на помощ това свое умение. И сега този цял мой живот зависеше от собствената ми искреност.

Погледът на Ерик се стрелна към Пам, после към Чоу. И двамата му отвърнаха с някакъв почти незабележим сигнал. Ерик отново ме прониза с очи.

— Малко ни е трудно да ти повярваме, Суки.

— Че защо? — попитах аз с гневна нотка в гласа. Когато си неуверен, нападай. — Кога е било вампир да сподели съкровена тайна с простосмъртен? Бил по нищо не се различава от вас! — избълвах аз с всичката ярост, на която бях способна.

Те отново се спогледаха.

— Мислиш, че ще ти повярваме, че Бил не ти е разказал над какво точно е работел?

— Да, така си мисля. Защото не ми е разказвал нищо — аз така или иначе сама се бях добрала до истината.

— Ето какво смятам да направя — каза Ерик след кратък размисъл. Гледаше право към мен от другия край на масата. Очите му изглеждаха твърди като мрамор и също толкова топли. Нямаше и следа от господин Вампир Прекрасен. — Не мога да разбера дали лъжеш, или не, и това много ме изненадва. Надявам се да казваш истината. За твое добро е. Мога да те измъчвам дотогава, докато не ми кажеш истината или докато самият аз не се убедя, че си ми я казала още в началото.

Майчице мила! Поех дълбоко въздух, бавно издишах и се опитах да измисля подходяща молитва. „Господи, дай ми сили да не пищя твърде силно“ ми се струваше прекалено слаба и неподходяща. Да не говорим, че нямаше кой друг да ме чуе, освен вампирите, колкото и силно да виках. А най-вероятно по някое време щях да си кажа всичко.

— Но — замислено продължи Ерик — това би те увредило твърде сериозно за втората част от плана ми. А принципно няма голямо значение дали си знаела какво е правил Бил зад гърба ми, или не.

Зад гърба му? Олеле! Сега вече знаех кой ме е насадил на тези пачи яйца. Моята собствена голяма любов, Бил Комптън.

— Това предизвика реакция — отбеляза Пам, докато старателно ме наблюдаваше.

— Но не такава, каквато очаквах — бавно изрече Ерик.

— Вариантът с измъчването не ме радва особено — вече имах толкова много проблеми, че дори не можех да ги изброя, а в тази напрегната ситуация ми се струваше, че главата ми се рее някъде над тялото. — А и Бил ми липсва — макар че точно в този момент с радост бих го наритала по задника, той наистина ми липсваше. Ако можех да поговоря само десет минути с него, щях да съм много по-подготвена за онова, което ми предстоеше през идните дни. По бузите ми се затъркаляха сълзи. Но те имаха да ми казват още неща и аз трябваше да ги чуя, независимо дали го исках, или не.

— Бих искала да ми кажете защо Бил ме излъга за това пътуване, ако знаете. Пам спомена нещо за лоша новина.

Ерик хвърли на Пам изпепеляващ поглед.

— Пак се разрева — отбеляза Пам. — Мисля, че преди да замине за Мисисипи, трябва да узнае истината. И тогава, ако пази някакви тайни на Бил, това ще я…

Накара да изплюе камъчето? Наруши обещанието си към Бил? Принуди да осъзнае, че трябва да ни разкаже всичко?

Беше очевидно, че Чоу и Ерик са възнамерявали да ме държат в неведение и сега много се дразнеха, задето Пам ми намекваше, че нещо е куцало между мен и Бил. Но после и двамата я изгледаха втренчено в продължение на цяла една дълга минута и накрая Ерик кимна отсечено.

— Изчакайте навън с Чоу — каза Ерик на Пам. Тя го изгледа многозначително и двамата с азиатеца излязоха, оставяйки празните си бутилки на масата. Без дори да благодарят за почерпката. Без дори да си изплакнат бутилките. Главата ми съвсем се замая, докато разсъждавах колко невъзпитани можеха да бъдат вампирите. Клепачите ми затрепкаха и аз осъзнах, че съм на косъм от загубата на съзнание. Не съм от онези девойки, които се гътват за щяло и нещяло, обаче усещах, че точно в момента припадъкът ми щеше да е напълно оправдан. Освен това не бях яла нищо през последните двайсет и четири часа.

— Да не си посмяла — скастри ме Ерик.