Клубът на мъртвите

— Ето какво възнамерявам да направя… и ти трябва да разбереш, Суки, че и моята кожа зависи от това…

Тук вече вдигнах глава и изненадано го погледнах.

— Да, и работата ми, а може би и животът ми, Суки, не само твоят и на Бил. Утре ще ти изпратя лице за контакт. Той живее в Шривпорт, но притежава и апартамент в Джаксън. Има приятели от тамошната общност на свръхестествените същества — вампири, върколаци и прочее. Чрез него можеш да се срещнеш с някои от тях, както и с хората, които работят за тях.

В момента не разбирах какво точно ми говори, но се надявах, че по-късно ще проумея всичко. Затова просто кимнах. Ерик не спираше да гали пръстите ми.

— Този човек е върколак — небрежно подхвърли той, — или иначе казано, отрепка. Но е по-надежден от мнозина, а освен това ми дължи голяма лична услуга.

Складирах тази информация в мозъка си и отново кимнах. Дългите пръсти на Ерик ми се сториха едва ли не топли.

— Той ще те разведе из вампирската общност в Джаксън, а ти ще подслушаш мислите на хората, които работят за тях. Не тая големи надежди, но ако там все пак има нещичко, ако Ръсел Еджингтън действително стои зад отвличането на Бил, ти може да напипаш някаква следа. Мъжът, който се опита да те отвлече, беше от Джаксън, съдейки по номерата на колата му. Освен това е бил върколак, съдейки по вълчата глава на елека му. Не знам на какво се дължи интересът им към теб, но подозирам, че Бил е жив и те са искали да те заловят, за да могат да го изнудват чрез теб.

— В такъв случай е трябвало да отвлекат Лорена — казах.

Ерик ме погледна с възхищение.

— Може би вече са го направили — рече той. — А може Бил да е осъзнал, че именно Лорена го е предала. Нямаше да го отвлекат, ако тя не беше разкрила тайната, която той й е споделил.

Опитах се да осмисля думите му и кимнах за пореден път.

— А ето и още една загадка — продължи Ерик. — Тя пък за какъв дявол е била там? Ако е била редовен член на групата от Мисисипи, аз щях да съм наясно. Но това ще го обмисля по-сериозно, когато ми остане време — съдейки по мрачната му физиономия, Ерик вече бе отделил доста време в размисли по този въпрос. — Слушай, Суки, ако този план не даде резултат до три дни, може да се наложи да отвлечем някой вампир от Мисисипи в замяна. Това със сигурност ще доведе до война, а една война — дори с Мисисипи — ще струва скъпо и в пари, и в животи. И, в крайна сметка, ще убият Бил, така или иначе.

Страхотно, целият свят лежеше на крехките ми плещи. Благодаря, Ерик. Сякаш имах нужда от още отговорности и напрежение.

— Но в едно искам да си сигурна, Суки: ако те са отвлекли Бил — и ако той все още е жив, — ще го измъкнем оттам. И вие отново ще сте заедно, ако все още желаеш това.

Голямо „ако“.

— И нека отговоря на въпроса ти. Да, аз съм твой приятел и ще остана такъв завинаги, докато приятелството ни не застрашава живота ми. Или бъдещето на моя окръг.

Е, още едно благодаря. Поне беше откровен.

— Докато ти е удобно на теб, имаш предвид — спокойно отбелязах аз, макар и не съвсем справедливо. Но ми се стори странно, че той като че ли се интересуваше от моята оценка на отношението му. — Нека те питам нещо, Ерик.

Той вдигна вежди и зачака въпроса ми. Дланите му се движеха нагоре-надолу по ръцете ми някак разсеяно, сякаш изобщо не мислеше за това, което правеше. Заприлича ми на човек, който се опитва да сгрее ръцете си на огън.

— Ако правилно те разбирам, Бил е работел по някакъв проект за… — усетих как ме напушва див смях, но положих огромно усилие да се овладея. — За кралицата на Луизиана. Но ти не си знаел за това. Така ли е?

Ерик остана загледан в мен дълго време, докато обмисляше отговора си.

— Тя ми каза, че има задача за Бил — отвърна той, — но не уточни нито каква е, нито защо е избрала точно него, нито кога трябва да я приключи.

Всеки началник би се намусил, ако го прескочат като инстанция и възложат някаква работа на негов подчинен. Особено ако началникът е в неведение за тази работа.

— И защо тази кралица не участва в търсенето на Бил? — попитах аз, стараейки се да говоря с възможно най-неутрален тон.

— Тя не знае, че той е изчезнал.

— Защо?

— Не сме й казали.

Рано или късно щеше да спре да ми отговаря.

— Защо?

— Щеше да ни накаже.

— Защо? — Започвах да звуча като двегодишна хлапачка.

— Защото сме допуснали да му се случи нещо, докато е работил по нейния специален проект.

— И как щеше да ви накаже?

— О, от нея всичко може да се очаква. Много е непредсказуема — той нервно се засмя. — Нещо доста неприятно, предполагам.

Ерик продължаваше да се приближава към мен и лицето му вече почти докосваше косата ми. Усещах как вдишва въздух, съвсем бавно. Вампирите разчитат на обонянието и слуха си много повече, отколкото на зрителните впечатления, макар че имат много остро зрение. Ерик бе пил от кръвта ми и затова разбираше чувствата ми много по-добре от всеки друг вампир, който не я беше вкусвал.

Всички кръвопийци изучават подробно човешката емоционална система, защото най-опасни са онези хищници, които познават навиците на плячката си.