Клубът на мъртвите

Той беше върколак, разбира се. Но върколакът можеше да живее живота си почти по човешки, за разлика от вампира.

От друга страна, цяла книга можеше да се напише за всички онези неща, които не знаех за върколаците.

Той приключи със закуската си, натопи чинията си в сапунената вода в мивката, изми я и я подсуши. През това време аз забърсвах масата и го поглеждах крадешком. Действахме плавно, в синхрон, сякаш танцувахме балет. Той изчезна в банята за около минута, а аз преговорих наум нещата, които трябваше да свърша, преди да тръгнем. Най-важното от тях — да се обадя на Сам. Предишната вечер бях звъннала на брат ми, за да му кажа, че ще отсъствам няколко дни. В момента Джейсън делеше един покрив с Лиз, така че заминаването ми не го разтревожи особено. Помолих го да прибира писмата и вестниците ми и той се съгласи.

Алсид излезе от банята и седна срещу мен на масата. Опитвах се да реша как точно да разговарям с него за общата ни задача; опитвах се да предвидя всички възможни деликатни моменти, за да не сбъркам някъде. Може би и той се тревожеше за същото. Не мога да чета мислите на върколаци; те са свръхестествени същества. Усещам настроенията им и в редки случаи улавям някоя сравнително ясна идея. С две думи, хората-с-особености не бяха чак толкова непроницаеми за мен, колкото вампирите. Макар да подозирам, че съществуват немалко свръхсъщества, които искат да променят нещата, фактът за тяхното съществуване продължава да се пази в тайна. Докато не получеха убедително доказателство, че решението на вампирите да излязат на светло не е било прибързано, свръхестествените същества с двойствена същност щяха да пазят тайната си със зъби и нокти.

Върколаците са гангстерите в света на съществата, умеещи да променят външния си вид. Те са шейпшифтъри по дефиниция, но са единствените, които имат свое отделно общество и не позволяват на никого извън това общество да се нарича „върколак“ в тяхно присъствие. А Алсид Ерво имаше доста гангстерска външност — едър като канара и с гигантски бицепси. Ако искаше да добие приличен вид — като за посещение в ресторант или друго представително място, — щеше да се наложи да се избръсне два пъти един след друг. Би се вписал идеално като работник на някой строеж или пристанище.

С две думи, мъж и половина.

— Как те заставиха да се захванеш с тази работа? — попитах.

— Имат разписка от баща ми — каза той и положи огромните си длани върху масата. — Собственици са на казино в Шривпорт, нали ти е известно?

— Разбира се — една от любимите екскурзии през почивните дни за хората в този район бе да отидат до Шривпорт или Туника (в Мисисипи, точно под Мемфис), да си вземат стая за две нощувки, да поиграят на игралните автомати, да изгледат някое и друго шоу и да погълнат огромно количество нездравословна храна.

— Баща ми затъна твърде дълбоко. Той е собственик на геодезична фирма — аз работя за него, — но много обича хазарта — зелените му очи се изпълниха с гняв. — Затъна твърде дълбоко в казиното, така че твоите вампири го накараха да им даде разписка за дълга си. Ако предявят иск за изплащането на сумата, с фирмата ни е свършено — върколаците и вампирите очевидно поддържаха отношения, които се основаваха на взаимно уважение. — И така, за да получа обратно разписката, аз трябва да ти помогна да се внедриш във вампирската общност на Джаксън — той се облегна назад в стола си и ме погледна в очите. — В това няма нищо трудно; водиш една хубава жена в Джаксън и обикаляш баровете с нея. Сега, особено след като се запознах с теб, ще свърша тази работа с удоволствие и ще помогна на баща ми да се измъкне от дълговете. Но ти защо искаш да правиш това, по дяволите? Приличаш на съвсем нормална жена, а не на някоя от ония разгонени кучки, които непрекъснато се мотаят покрай вампирите.

След снощното ми съвещание с живите мъртъвци този откровен разговор ми действаше изключително ободряващо.

— Аз се мотая само покрай един вампир, и то по мой избор — възмутено отвърнах аз. — Бил, моят… е, вече дори не знам дали ми е приятел, но… възможно е вампирите от Джаксън да са го отвлекли. А вчера някой се опита да похити и мен — реших, че заслужава да знае истината. — И понеже нападателят ми не е знаел името ми, а само това, че работя в „Мерлот“, за мен вероятно ще е по-безопасно, ако никой в Джаксън не се досети, че аз съм момичето на Бил. Трябва да ти кажа, че похитителят ми беше върколак. И имаше автомобилна регистрация от окръг Хиндс — Джаксън се намираше в окръг Хиндс.

— Носеше ли елек с някакъв отличителен знак? — попита Алсид.

Кимнах.

Алсид се замисли, което ми се стори добър знак. Възприемах създалата се ситуация много сериозно и се радвах, че неговото отношение към случая е същото.

— В Джаксън се подвизава една малка банда от върколаци. И около тази група се навъртат едни от най-едрите свръхсъщества — пантерата, мечката… Вампирите редовно ги наемат да им вършат услуги.

— Сега са с един по-малко — казах.

Новият ми събеседник отдели около минута, за да смели информацията, и после ме изгледа предизвикателно.