Клубът на мъртвите

Пуснах няколко пъти пералнята и сушилнята, сгънах дрехите и чак тогава се почувствах значително по-спокойна. Опаковах почти всичкия си багаж, хвърлих в куфара няколко любовни романа и един криминален, в случай че ми се удаде възможност да чета. Аз съм самоука — образовам се посредством четене на книги от различни литературни жанрове.

Протегнах се и отворих уста в широка прозявка. Имаш ли план пред себе си, душата ти, малко или много, намира покой. Сънят през последното денонощие очевидно не ме беше освежил чак толкова, колкото смотах. Може би щях да успея да заспя веднага.

Докато си миех зъбите и се приготвях за лягане, размишлявах и стигнах до извода, че вероятно бих могла да открия Бил дори и без помощ от вампирите. Но измъкването му от евентуален затвор и осъществяването на успешно бягство нямаше да е толкова лесно. А след това трябваше да взема решение относно връзката ни.

Събудих се към четири сутринта със странното усещане, че ме е сполетяла някаква идея. Насън. Случват се и такива работи — къкри в главата ти някаква идея, пък после изведнъж заври и се плисне.

Както и очаквах, минута по-късно идеята изплува на повърхността. Ами ако нямаше никакво отвличане? Ако Бил сам е избягал? Ако допуснем, че до такава степен си е загубил ума по Лорена, че е решил да напусне вампирите от Луизиана и да се присъедини към групата от Мисисипи? Но веднага се усъмних в собствените си подозрения. Подобен план би бил твърде сложен за изпълнение — с всичките информатори на Ерик относно отвличането на Бил, потвърждението за присъствието на Лорена в Мисисипи и прочее. Със сигурност е имало много по-лесен и не толкова драматичен начин да уреди изчезването си.

Чудех се дали точно в този момент Ерик, Чоу и Пам не претърсваха къщата на Бил, която се намираше недалече от моята, в другия край на гробището. Със сигурност нямаше да намерят онова, което им трябваше, и може би щяха да се върнат обратно тук. Ако успееха да открият компютърните файлове с безценния проект за кралицата, изобщо нямаше да се налага да издирват Бил. Изтощена от всичките тези размишления, аз се унесох в сън и за миг ми се стори, че чух Чоу да се смее отвън.

Макар вече да знаех за предателството на Бил, не спирах да го търся и насън. Сигурно съм се обръщала поне три пъти, за да опипвам дали не се е пъхнал в леглото, както често правеше преди. Ала всеки път мястото до мен се оказваше празно и студено.

Но по-добре така, отколкото да открия Ерик до себе си вместо Бил.

Влязох под душа още на разсъмване и вече пиех първото си кафе, когато на вратата се почука.

— Кой е? — попитах аз, без да отварям.

— Ерик ме изпрати — обади се нечий хриплив глас.

Отворих вратата и погледнах навън. Наложи се да вдигна глава нагоре.

Той беше огромен. Имаше зелени очи и къдрава, гъста и непокорна коса, черна като катран. Мозъкът му жужеше и пулсираше от енергия. Върколак.

— Влизай. Искаш ли кафе?

Не знам кого е очаквал да види, но определено изглеждаше изненадан.

— И още как! Да ти се намират яйца? А наденички?

— Разбира се — поведох го към кухнята. — Казвам се Суки Стакхаус — подхвърлих през рамо. Отворих хладилника и извадих яйцата. — А ти?

— Алсид — отвърна той, произнасяйки го като Алсий. — Алсид Ерво.

Мосю Ерво не сваляше поглед от мен, докато вадех тигана от шкафа — стария, почернял железен тиган на баба. Получила го като подарък за сватбата си и го закалила на огъня през годините, като всяка уважаваща себе си домакиня. И сега аз притежавах един чудесен, здрав тиган. Включих газовия котлон и първо приготвих наденичките (заради мазнината). Пльоснах ги в застлана с хартиена салфетка чиния и ги пъхнах във фурната, за да ги запазя топли. Консултирах се с Алсид как иска яйцата си — искаше ги бъркани, — приготвих и тях и ги прехвърлих в топлата чиния. Той откри сребърните прибори в дясното чекмедже още при първия си опит и си наля кафе и сок, след като безмълвно му посочих в кой шкаф се намират чашите. После допълни и моята чаша с кафе.

Хранеше се възпитано. И омете цялата си закуска.

Натопих ръцете си в горещата сапунена вода, за да измия няколкото чинии. Тигана оставих за най-накрая и старателно го подсуших, като от време на време поглеждах към госта си. Кухнята ухаеше приятно на закуска и препарат за миене на съдове. Завладя ме неимоверно спокойствие.

Нищо подобно не съм си представяла, когато Ерик ми каза, че моят водач из вампирското общество на Мисисипи ще бъде някой, който му дължи лична услуга. Зареях поглед през кухненския прозорец към скования от студ пейзаж и осъзнах, че винаги съм си представяла бъдещето си точно по този начин — в малкото случаи, когато съм си позволявала да мечтая как споделям живота и дома си с мъж.

Ето така трябваше да изглежда животът на нормалните хора. Спокойна сутрин, в която жената става и приготвя закуска за любимия, преди той да отиде на работа. Този огромен, грубоват на вид мъж ядеше истинска храна. Можех да се обзаложа, че шофираше пикап, който в момента стоеше паркиран пред къщата ми.