Клубът на мъртвите

Опитах се да се концентрирам върху гласа му и с мъка повдигнах клепачи. Кимнах в знак, че правя всичко възможно да остана в съзнание.

Той стана от мястото си, дръпна стола на Пам до моя, седна и се наведе към мен. Голямата му бяла ръка захлупи и двете ми длани, които все още лежаха върху коленете ми. Ако ги стиснеше, щеше да потроши пръстите ми и аз никога повече нямаше да работя като сервитьорка.

— Обидно ми е, че се страхуваш от мен — усещах аромата на парфюма му; „Ulysse“, разпознах го. — Винаги съм те харесвал, и то много.

Винаги си искал да ме вкараш в леглото си, и то много.

— Освен това искам да те чукам — той се ухили до ушите, но точно в момента това изобщо не ми подейства. — Когато се целуваме… много е възбуждащо — бяхме се целували по служба, така да се каже, а не за удоволствие. Но наистина си беше възбуждащо. Че как нямаше да е? Той бе великолепен мъжкар, шлифовал техниката си на целуване в продължение на няколкостотин години.

Ерик идваше все по-близо до мен. Нямах представа дали смята да ме ухапе, или да ме целуне. Резците му стърчаха. Беше или ядосан, или възбуден, или гладен. Или и трите. Новите вампири леко фъфлят, докато говорят; нужно им е време да свикнат с резците си. А с Ерик дори не забелязваш кога са се подали. Бе имал няколко века на разположение, за да постигне съвършенство и в тази техника.

— Плановете ти да ме изтезаваш не ми подействаха много възбуждащо — казах аз.

— Но на Чоу му подействаха и още как — прошепна Ерик в ухото ми.

Не треперех, а трябваше.

— Може ли вече да предприемеш някакви действия? — попитах аз. — Ще ме подлагаш ли на мъчение, или не? Мой приятел ли си, или мой враг? Възнамеряваш ли да откриеш Бил, или ще го оставиш да гние някъде?

Ерик се изсмя. Гръмко и мрачно, но поне спря да скъсява разстоянието помежду ни, поне за момента.

— Суки, ти просто ще ме довършиш — каза той, но някак си не точно като комплимент. — Няма да те измъчвам. Как да повредя тази великолепна кожа, кажи ми? Някой ден ще я видя в цялата й прелест.

Искрено се надявах в този някой ден кожата ми все още да е на гърба ми.

— Ти няма все така да се боиш от мен — каза той с абсолютна увереност в бъдещето. — И няма да си все тъй предана на Бил. Има нещо, което трябва да ти кажа.

Най-после, Голямата лоша новина. Хладните му пръсти се преплетоха с моите и аз неволно стиснах ръката му. Не знаех какво да кажа, затова реших да замълча, за да не изтърся някоя глупост. Вперих поглед в очите му и зачаках.

— Бил бе извикан в Мисисипи — каза Ерик — от един вампир… от женски пол… негова стара познайница. Не знам дали си наясно, че вампирите почти никога не започват връзки помежду си, ако не броим крайно редките случаи на секс за една нощ. Избягваме да го правим, защото чрез съвкуплението и обмяната на кръв придобиваме вечна власт един над друг. Тази вампирка…

— Кажи ми името й — прекъснах го.

— Лорена — неохотно отвърна той. А може би искаше да ми каже, но се преструваше, че го прави с неохота. Един дявол знае какво се върти из главите им… вампири!

Той изчака да види дали ще кажа нещо, но аз замълчах.

— Тя се намираше в Мисисипи. Не съм сигурен дали живее там постоянно, или е отишла специално, за да устрои капан на Бил. Преди живееше в Сиатъл, а това го знам, защото двамата с Бил живяха заедно там в продължение на много години.

А аз се чудех от къде на къде Сиатъл. Очевидно не се е взело ей тъй, от въздуха.

— Не знам с каква цел е поискала от него да се срещнат… нито каква причина е изтъкнала, за да оправдае нежеланието си да дойде тук… може би той просто е бил загрижен за теб.

В този момент изпитах желание да умра. Поех дълбоко въздух и сведох поглед към сплетените ни длани. Чувствах се твърде унизена да погледна Ерик в очите.

— Увлякъл се е по нея отново… мигновено. Няколко нощи по-късно се обади на Пам, за да й съобщи, че ще се прибере по-рано, без да ти казва. Искаше да се погрижи за бъдещето ти и чак тогава да се види с теб.

— Да се погрижи за бъдещето ми? — изграчих аз като сврака.

— Искаше да те обезпечи финансово.

От силния шок пребледнях като платно.

— Да ми осигури пенсия значи — едва чуто казах аз. Бил може да е имал добри намерения, но аз не можех да се сетя за по-чудовищно оскърбление спрямо мен. Докато присъстваше в живота ми, нито веднъж не се сети да ме попита как се справям финансово — но затова пък мигом се втурна да помага на новооткритите си наследници, семейство Белфльор.

И точно сега, когато възнамеряваше да се махне от живота ми и е почувствал вина към жалната, жалка Суки, взел, че се разтревожил.

— Той искаше… — започна Ерик, но замълча и ме погледна право в очите. — Но нека спрем да говорим за това, поне засега. Не съм имал намерение да повдигам този въпрос, но Пам се разприказва. Щеше ми се да те бях оставил в пълно неведение, защото тогава нямаше да чуеш от моята уста тези болезнени за теб думи. И на мен нямаше да ми се наложи да ти се моля, както ще ти се моля сега.

Събрах сили да го изслушам и стиснах ръката му като спасително въже в бурно море.