Клубът на мъртвите

Ерик вече направо търкаше бузата си в моята и се наслаждаваше на физическия контакт като котка.

— Ерик — неусетно ми бе разказал повече, отколкото самият той знаеше.

— Ммм?

— Сериозно те питам, какво ще ти стори кралицата, ако не й предоставиш Бил преди крайния срок за предаване на проекта?

Въпросът ми постигна желания резултат. Ерик се отдръпна и очите му застинаха върху мен — по-сини от моите, по-строги от моите и по-студени от ледените пустини на Арктика.

— Суки, не искаш да знаеш, повярвай ми — каза той. — Достатъчно ще е да й предоставя работата му. Присъствието на Бил не е задължително.

— И какво ще получа аз в замяна, ако направя това за теб? — попитах с поглед, студен почти колкото неговия.

Ерик успя да си придаде едновременно изненадан и доволен вид.

— Ако Пам си беше държала устата затворена, ти нямаше да искаш нищо друго, освен благополучното завръщане на Бил и щеше да подскачаш от радост, че ти се е удала възможност да помогнеш — припомни ми той.

— Но сега знам за Лорена.

— И след като знаеш, съгласна ли си да направиш това за нас?

— Да, при едно условие.

— Какво е то? — предпазливо попита той.

— Ако нещо се случи с мен, искам да я унищожиш.

Той се опули насреща ми, без да помръдне в продължение на цяла една секунда, и чак тогава избухна в смях.

— Ще ми се наложи да заплатя огромна глоба за това — каза той, когато спря да се кикоти. — Освен това ще ми е нужна солидна подготовка. Лесно е да се каже, по-трудно е да се изпълни. Тя е на триста години.

— Ти сам каза, че с теб ще се случи нещо ужасно, ако не успееш да разрешиш проблема — припомних му аз.

— Така е.

— Каза още, че отчаяно се нуждаеш от помощта ми.

— Така е.

— Е, това е отплатата, която искам.

— От теб би излязъл чудесен вампир, Суки — заключи Ерик. — Добре. Споразумяхме се. Ако с теб се случи нещо, тя никога повече няма да чука Бил.

— О, не става въпрос за това.

— Така ли? А за какво друго? — вдигна вежди Ерик.

— За това, че тя го предаде — казах аз и смело посрещнах суровия му поглед.

— Я ми кажи, Суки, щеше ли да искаш това от мен, ако тя беше човек? — тънките му устни, които обикновено се усмихваха, в момента изглеждаха като права черта.

— Ако тя беше човек, сама щях да се погрижа за това — казах аз и станах от стола си, за да го изпратя.

Когато Ерик си тръгна, аз се облегнах на вратата и долепих бузата си към хладното дърво. Давах ли си наистина сметка какво исках от Ерик? Отдавна се чудех дали действително бях цивилизована жена, макар че се стремях да бъда такава. Съзнавах, че в онзи момент, когато казах онова за Лорена — че сама щях да се погрижа за нея, — наистина си го мислех. Дълбоко в душата ми се спотайваше някаква първобитна жестокост и аз винаги съм се старала да я обуздавам. Баба не бе възпитавала убийца под покрива си.

Запътих се към спалнята си с натежали крака и осъзнах, че напоследък лошият ми нрав се проявяваше все по-често и по-често. Откакто започнах да общувам с вампири.

Представа нямах защо ставаше така. Те полагаха огромни усилия да контролират животинското в себе си. А аз изпусках юздите. Защо?

Но стига толкова самоанализ за днес.

Трябваше да мисля за утре.

4

По всичко изглеждаше, че щях да пътувам извън града, така че се налагаше да пусна пералня и да изхвърля някои продукти от хладилника. Не ми се спеше особено, тъй като бях прекарала голяма част от предишното денонощие в леглото, затова извадих куфара си, отворих го, измъкнах отвътре някои дрехи и излязох на ледената веранда в задния двор, за да ги пусна в пералнята. Не исках да размишлявам повече за собствения си характер. Имах достатъчно други грижи, за които да мисля.

За да ме накара да изпълня желанието му, Ерик се бе спрял на доста удачен метод, с две думи — доброволна принуда. Приложи върху мен какви ли не похвати, за да постигне своето: заплаха, унижение, съблазняване, молба да върнем Бил, молба да спася собствения му живот (и на Пам, и на Чоу) и благополучие, без да обели и дума за моето здраве. „Може да ми се наложи да те измъчвам, но искам да правя секс с теб; имам нужда от Бил, но съм му много ядосан, защото ме измами; не искам да влизам във война с Ръсел Еджингтън, но трябва да измъкна Бил оттам; Бил е мой подчинен, но тайно работи за моя началник“.

Проклети вампири. Сега разбирате защо съм толкова доволна, че тяхното чародейство не ми влияе. Това е един от малкото плюсове на дарбата ми да чета мисли. За жалост, хората с телепатични способности са доста привлекателни за живите мъртъвци.

Разбира се, когато се увлякох по Бил, нямаше как да предвидя всичко това. Бил се беше превърнал в необходимост за мен — почти като въздуха и водата, — но не само заради дълбоките ми чувства към него или физическото удоволствие от уменията му на любовник. Бил беше единствената ми гаранция, че никой друг вампир няма да сложи лапите си върху мен против волята ми.