Клубът на мъртвите

Бил започна да ме обръща, а аз започнах да плача. Исках да спра, но не можех. Исках да съм силна, но точно в този момент мислех единствено за тялото си. Ако някога сте яли бой — ама истински бой, — знаете какво имам предвид. Когато те спукат от бой, осъзнаваш, че ти си просто една торба от кожа — съвсем тъничка, крехка кожа, — която съдържа пълнеж от голямо количество течности и някои твърди, но все пак чупливи части. В сравнение с тежкия побой, който отнесох в Далас едва преди няколко седмици, сега се чувствах много по-зле. Нямах представа дали действително съм по-зле, но съзнавах, че имам сериозни увреждания на меките тъкани. В Далас се бях сдобила със спукана скула и усукано коляно. Замислих се, че може би коляното ми отново се бе усукало, а пукнатината на скулата ми отново се бе отворила. Отворих очи, примигнах и отново ги отворих. Няколко секунди по-късно зрението ми се проясни.

— Можеш ли да говориш? — попита Ерик след много дълга пауза.

Опитах се, но от пресъхналата ми уста не излезе и звук.

— Трябва да пийне нещо — Бил се запъти към кухнята, но по доста заобиколен маршрут заради множеството препятствия по пътя.

Ерик приглади косата ми назад. Сетих се, че и той беше ранен; исках да го попитам как се чувства, но не можех. Седеше на пода до мен, облегнат на възглавниците от дивана. По лицето му имаше кръв, а бузите му руменееха повече от всякога. Просто пращеше от здраве. Когато Бил се върна с водата ми — плюс сламка в чашата — веднага погледнах и неговото лице. Все едно имаше слънчев загар.

Бил ме надигна внимателно и намести сламката между устните ми. Отпих няколко глътки, които ми се сториха най-вкусното нещо на света.

— Убихте ги до един — гласът ми звучеше като скърцане.

Ерик кимна.

Припомних си скупчените над мен свински зурли и господин Козя Брадичка, който ме млатеше с юмруци.

— Чудесно — казах.

Ерик се усмихна едва забележимо. Бил не реагира по никакъв начин.

— Колко бяха?

Ерик се огледа небрежно, а Бил мълчаливо посочваше с пръст, докато броеше.

— Седем? — колебливо отвърна Бил. — Двама на двора и петима в къщата?

— Аз ги изкарах осем — измърмори Ерик.

— И защо ти се нахвърлиха така?

— Джери Фалкън.

— О! — каза Бил с коренно различен тон. — О, да! Срещал съм го. В стаята за мъчения. Той е номер едно в списъка ми.

— Ами… спокойно можеш да го задраскаш — каза Ерик. — Вчера Алсид и Суки изхвърлиха трупа му в гората.

— Алсид ли го е убил? — възкликна Бил, но после се замисли и погледна към мен. — Или Суки?

— Той твърди, че нямат нищо общо. Намерили трупа у тях, в гардероба му. Двамата със Суки скроили план и се отървали от него — в гласа на Ерик се долавяше възхищение.

— Моята Суки е скрила труп?

— Мисля, че твърде самонадеяно боравиш с притежателните местоимения.

— Откъде научи този термин, Нортман?

— Изкарах курс по английски за чужденци в един общински колеж през седемдесетте.

— Тя е моя — отсече Бил.

Зачудих се дали ще успея да раздвижа ръце. Успях. Вдигнах ги във въздуха и направих непогрешимия жест е един пръст. С двете ръце.

Ерик се разсмя, а Бил възмутено извика:

— Суки!

— Според мен Суки просто иска да ни каже, че принадлежи единствено на себе си — нежно изрече Ерик. — Междувременно, за да приключим започнатата тема, който и да е пъхнал трупа в гардероба, е искал да хвърли вината върху Алсид, тъй като Джери Фалкън започнал да дърпа Суки в бара, а Алсид се обидил.

— Значи целият този заговор може да е насочен срещу Алсид, а не срещу нас?

— Трудно е да се каже. Съдейки по думите на въоръжените крадци от бензиностанцията, членовете на въпросната банда се свързали с всичките си познати бандити и ги разпределили по отбивките на магистралата, за да ни дебнат.

— Но как се е оказала тук тази банда? Откъде са знаели коя всъщност е Суки и къде живее?

— Суки използва истинското си име в „Клубът на мъртвите“. Но те нямаха представа как се казва приятелката ти; знаеха само, че е човек. Останал си й верен и не си я предал.

— Поне в това отношение й останах верен — мрачно каза Бил. — Това беше най-малкото, което можех да направя за нея.

А аз показах среден пръст на този мъж! Но от друга страна, същият този мъж говореше така, сякаш мен ме нямаше в стаята. И най-важното — същият този мъж си бе намерил друга любима, заради която щеше да ме напусне, без да му мигне окото.

— Тоест, върколаците може и да не знаят, че Суки е приятелката ти, но със сигурност са наясно, че тя е гостувала на Алсид, когато Джери е изчезнал, и че Джери може да ходил до апартамента. Алсид твърди, че вождът на глутницата в Джаксън му е казал да напусне града за известно време, но е убеден, че Алсид не е убиецът на Джери.

— Този Алсид… като че ли има сериозни проблеми с приятелката си.

— Тя е сгодена за друг. И вярва, че той си пада по Суки.

— А дали пък наистина не е така? Той имаше наглостта да каже на кавгаджийката Деби, че Суки е добра в леглото.

— Просто искаше да разпали ревността й. Не е спал със Суки.

— Но я харесва — в устата на Бил това прозвуча като углавно престъпление.

— Че кой не я харесва?