Книга за Балтиморови

По същото това време в училището „Оук Трий“ Прасето продължаваше да тормози Хилел. Замеряше го с шишарки и камъни, връзваше го и го принуждаваше да яде пръст и извадени от боклука сандвичи. „Плюскай! Плюскай! Плюскай!“, припяваха другите деца, докато Прасето му стискаше носа, за да го накара да си отвори устата. Когато намереше сили за подигравки, Хилел подхвърляше: „Благодаря за вкусния обяд, тъкмо бях гладен“. Следваше нова градушка от удари. Прасето изпразваше чантата му на земята, хвърляше учебниците и тетрадките му в кофата за смет. През свободното си време Хилел пишеше стихове в една тетрадка, която неизбежно попадна във владение на Прасето. Той го накара да изяде няколко листа, прочете на висок глас написаното и накрая изгори онова, което бе останало. Хилел успя да спаси от аутодафето едно стихотворение, посветено на тайната му любов Хелена — дребничко русокосо момиче, което не пропускаше нито едно представление на Прасето. Хилел сметна това за знак, затова събра смелост и подари стихотворението на Хелена. Тя направи фотокопия и ги окачи из училището. Госпожа Чериът, отговорничката за вестника, ги видя и поздрави малката Хелена за поетичния ѝ талант, даде ѝ поощрение и публикува стиховете като нейни.

Посещенията на Хилел при лекаря тревожно зачестиха — особено заради инфекциите на устната кухина — и накрая леля Анита поиска среща с директора Хенингс.

— Господин директор, смятам, че моят син е малтретиран във вашето училище — каза му тя.

— Не, не, никой не може да бъде малтретиран в „Оук Трий“. Ние имаме възпитатели, правила, харта за съвместен живот. В нашето училище децата са щастливи.

— Хилел всеки ден се връща с разкъсани дрехи, съсипани или липсващи тетрадки.

— Трябва да се научи да си пази вещите. Имайте предвид, че ако тетрадките му не са в ред, ще получи порицание в бележника.

— Господин директор, той се грижи за вещите си. Мисля, че се е превърнал в нечия жертва. Не зная какво се случва в това училище, но ние не плащаме двайсет хиляди долара годишно, за да се връща след часовете с инфекции в устата. Не смятате ли, че това е проблем?

— Мие ли си редовно ръцете?

— Да, господин директор, редовно си мие ръцете.

— Защото на тази възраст момчетата са същински прасенца…

Леля Анита с раздразнение установи, че разговорът започва да се върти в кръг, и затова заяви:

— Господии Хенингс, синът ми постоянно се връща със синини по лицето. Просто не знам какво да правя. Дали да го насилвам да се приспособи, или да го преместя в специализирано учебно заведение? Защото, да ви кажа откровено, от сутринта, от момента, когато го изпращам във вашето училище, започвам да се тревожа какво ли ще му се случи този ден…

Тя се разплака и тъй като директорът Хенингс повече от всичко на света се боеше от неприятности в „Оук Трий“, започна да я успокоява, обеща да уреди положението и като начало изпрати да повикат Хилел.

— Я кажи, моето момче — запита го той, — имаш ли неприятности в училище?

— Да речем, че след часовете се заяждат с мен на баскетболното игрище зад училището.

— Аха! И как би описал това? Може би се закачат с теб?

— Бих казал, че става дума за насилие.

— Насилие ли? А, не, не. В „Оук Трий“ не може да има насилие. Сигурно просто се закачат с теб. Сам знаеш, че закачките между момчета са нещо нормално. Момчетата обичат да се блъскат едни други.

Хилел сви рамене.

— Не знам, господин директор. Единственото ми желание е да мога спокойно да играя баскетбол.

Директорът се почеса по главата, погледна слабичкото, но самоуверено момче и накрая предложи:

— Какво ще кажеш да те включим в училищния отбор по баскетбол?

Хенингс смяташе, че така момчето ще може да играе под закрилата на възрастен. Идеята се хареса на Хилел и директорът незабавно го отведе при учителя по физическо възпитание.

— Шон — обърна се към него Хенингс, — ще можем ли да запишем този млад шампион в баскетболния отбор?

Шон изгледа мършавото телосложение и изпълнените с молба очи на Хилел.

— Невъзможно — отвърна той.

— И защо?

Шон се наведе към ухото на директора и му прошепна:

— Франк, това е отбор по баскетбол, а не клиника за недъгави.

— Значи, аз съм недъгав, така ли? — възмути се Хилел, който бе чул думите му.

— Не, но си доста слабоват — сряза го Шон. — Само ще ни пречиш.

— Защо все пак не опитаме? — плахо настоя директорът.

Учителят по физическо отново се наведе към него:

— Франк, отборът е попълнен. А списъкът с желаещите е дълъг цял метър. Ако направим изключение за малкия, ще си имаме неприятности с родителите на другите ученици. А аз никак не обичам неприятностите. Казвам ви: ако го пусна на терена, загубата ни е в кърпа вързана. И нека ти напомня, че тази година положението никак не е розово. По принцип успехите ни в баскетбола са доста скромни, но като сега никога не е било…