Книга за Балтиморови

— Толкова е вкусно! — мляска то. — Какво има вътре? 

— Ингредиенти… — отвръща мама.

— Какви ингредиенти?

— Ингредиенти по мой избор. Харесват ли ти?

— Толкова е вкусно! Искам още! Искам да изям всичко!

— Не, малки лакомнико, ще трябва да почакаш.

Детето недоволно заравя глава в полите на майка си.

Толкова е приятно. То се усмихва.

Знае, че един ден мама ще му разкрие

тайната на своите ингредиенти

и то на свой ред ще ги влага,

докато приготвя пуйката за своите деца.

В дух на помирение преподавателката възложи на Хилел да занесе стихотворението на Прасето и да му съобщи каква роля му е отредена в представлението за Деня на благодарността. Хилел отиде в дома на Прасето още същия ден. Отвори му госпожа Редън, която го отведе в стаята на сина си. Завариха го в леглото да чете комикси. След като Хилел му предаде заръката, му връчи и текста.

— Я ми го покажи! — провикна се майката на Прасето в състояние на крайна възбуда при мисълта, че синът ѝ ще се изявява сам на сцената.

— Не гледай! — възпротиви се Прасето. — Никой не трябва да го вижда! Това е голямата изненада на вечерта!

Той се надигна и след като изгони майка си и Хилел, започна на висок глас да срича думите. Открай време си беше артистичен и имаше намерение да смае публиката. За случая госпожа Редън му купи официален костюм и покани всички роднини да видят колко добре ще се представи Прасето. Нейното момче притежаваше необикновена дарба и сега бе моментът всички да се убедят в това.

В деня на представлението актовата зала на училището беше препълнена. Семейство Редън се бяха разположили на първия ред, снимаха, правеха видеозаписи, с все сила ръкопляскаха. Поредицата живи картини за племето уампаноаг пожънаха голям успех, както и картините, представящи съвременните обичаи, свързани с Деня на благодарността. Най-после на сцената се появи Прасето, прожекторите бяха насочени към него, той си пое дълбоко дъх и започна да рецитира:

Чудните мамини екскременти,

от Уилям Шарбърг

Денят на благодарността настъпи,

празник за всяко семейство.

Къщата е изпълнена с чудно ухание.

Мама пече разкошна пуйка.

Привлечени от миризмата,

таткото, детето и кучето отиват в кухнята.

Мама се суети край фурната,

всички вдъхват аромата и поздравяват майката.

Таткото се радва,

детето възклицава,

кучето си облизва тестисите.

Ах, дано да стане скоро!

Лакомото детенце пита дали може да опита.

Мама бръква с лъжица в соса и му я подава.

— Толкова е вкусно! — мляска то. — Какво има вътре?

— Екскременти… — отвръща мама.

— Какви екскременти?

— Екскременти по мой избор. Харесват ли ти?

— Толкова е вкусно! Искам още! Искам да изям всичко!

— Не, малки лакомнико, ще трябва да почакаш.

Детето недоволно заравя глава в пубиса на майка си.

Толкова е приятно. То се усмихва.

Знае, че един ден мама ще му разкрие

тайната на своите екскременти

и то на свой ред ще ги влага,

докато приготвя пуйката за своите деца.

Когато приключи, Прасето се поклони пред публиката в очакване на бурни аплодисменти. Ала в залата цареше зловеща тишина. Слисаните зрители гледаха занемели Прасето, който не разбираше къде е сбъркал. Накрая изтича зад кулисите, където го очакваха преподавателката и директорът Хенингс.

— Какво става? — проплака Прасето.

— Винсънт, знаеш ли какво означава думата екскременти? — запита го Хенингс.

— Нямам представа, господин директор. Просто научих стихотворението, което ми дадоха.

Лицето на Хенингс стана моравочервено.

— Госпожице — обърна се той към преподавателката, — как ще обясните това?

— Нищо не разбирам, господин директор. Възложих на Хилел Голдман да занесе стихотворението на Винсънт. Сигурно е променил някои думи.