Книга за Балтиморови

— И вие дори не се сетихте да направите репетиция преди представлението? — ревна Хенингс и гласът му стигна до ушите на зрителите в залата.

— Разбира се, че репетирахме, но Винсънт отказваше да рецитира пред другите деца. Повтаряше, че готви изненада.

— Ами че той ни я поднесе изненадата!

— Какво означава екскременти? — питаше Прасето.

Преподавателката избухна в плач.

— Нали вие сам ни напомняте да даваме повече свобода на учениците! — хълцаше тя.

— Престанете да плачете — измърмори Хенингс, като ѝ подаде носна кърпичка. — Станалото — станало. С този досадник Хилел ще се разправям аз.

Ала докато представлението продължаваше с изпълненията на следващия клас, Прасето вече бе хукнал по петите на Хилел. Двамата изскочиха от актовата зала през аварийния вход, прекосиха училищния двор, сетне баскетболното игрище и се насочиха към „Оук Парк“. Отпред се носеше мършавата фигура на Хилел, след него като побесняло животно препускаше Прасето, стегнат в официалния си костюм и с развяна вратовръзка, а подире им ги следваха група ученици, които на всяка цена искаха да видят какво ще стане.

— Ще те убия! — крещеше Прасето. — Ще свърша с теб веднъж завинаги!

Хилел тичаше с все сили, но чуваше как Прасето постепенно го настига. Скоро щеше да го хване. Насочи се към къщи. Ако имаше късмет, щеше да се добере дотам и да се скрие. Ала малко преди да стигне до дома на Балтиморови, се препъна в детско колело, оставено на една алея, и се просна на земята.

6

Балтимор, денят на представлението

по случай Деня на благодарността

Ноември 1989 г.

Хилел, преследван по петите от Прасето, се бе препънал в детско велосипедче и се бе проснал върху тротоара. Наясно бе, че вече няма да може да избегне ударите, и затова се сви на топка, за да се защити. Прасето налетя върху него и го обсипа с ритници, като се целеше в корема, после го сграбчи за косата с намерение да го вдигне.

— Пусни го!

Той се обърна. Зад него стоеше момче, което никога преди не бе виждал, а вдигнатата качулка на суитшърта му придаваше заплашителен вид. Прасето пусна Хилел обратно на земята и се обърна към момчето, решен да се разправи с него. Не успя да направи и три крачки, когато получи жесток удар в лицето, който го зашемети. Строполи се върху тротоара, стиснал разбития си нос, и избухна в плач.

— Носът ми… — хленчеше той. — Счупи ми носа!

В този момент пристигнаха останалите ученици, проследили гонитбата между Прасето и Хилел.

— Елате да видите — провикна се едно от децата, — Прасето циври като момиче!

— Удари ме и сега ужасно ме боли! — простена, хълцайки, Прасето.

— Ти кой си? — обърна се едно от момчетата към Уди.

— Аз съм бодигард на Хилел. Ако му досаждате, ще разбия и вашите носове.

Всички обърнаха длани в знак на помирение.

— Ние харесваме Хилел — обади се друг ученик, без да слиза от велосипеда си. — Не искаме да си има неприятности. Нали, Хилел? Даже, ако искаш, можем да се изпикаем върху Прасето.

— Не бива да се пикае върху хората — отвърна все още проснатият на земята Хилел.

Уди подаде ръка на Прасето, помогна му да се изправи и му каза да се маха:

— Хайде, изчезвай, дебеланко. Върви да си сложиш лед на носа.

Все още хълцайки, Прасето си тръгна, без да чака да го подканят, след което Уди вдигна и Хилел.

— Благодаря ти, приятелю — каза му Хилел. — Ти… Ти направо ми спаси кожата.

— За мен беше удоволствие. Казвам се Уди.

— Откъде знаеш кой съм?

— Мярнах ти физиономията на снимка в кабинета на баща ти.

— Значи, познаваш баща ми?

— На два-три пъти ме е измъквал от лайната…

— Не бива да казваш „лайна“.

Уди се усмихна.

— Е, ти наистина си син на господин Голдман.

— А как научи името ми?

— Онзи ден чух родителите ти да говорят за теб в кабинета на баща ти.

— Родителите ми ли? Познаваш ли ги?

— Нали ти казах, че познавам баща ти. Благодарение на него работя при градинаря Бънк. Тъкмо чистех моравата, когато те видях да се задаваш с онзи шишко по петите. Вече знаех, че всички те тормозят, защото преди два дни бях в кабинета на баща ти, когато дойде майка ти — много е готина, да знаеш, — и тогава…

— Не бъди гадняр! Не говори така за майка ми!

— Добре, де. Та тогава дойде майка ти и започна да разправя колко се тревожи, защото в училище всички те биели. Затова сега бях доволен, че този тлъстугер те удари. Така можах да те защитя и да благодаря на баща ти, че се застъпва за мен.

— Въобще не разбирам за какво говориш. Кога баща ми се е застъпвал за теб?

— Имах неприятности покрай едни сбивания и той всеки път ми помагаше.

— Сбивания ли?

— Ами да. Постоянно се замесвам в сбивания.

— Би могъл да ме научиш да се бия — предложи Хилел. — Колко време ще ми трябва, за да стана силен като теб?

Уди се намръщи.

— Като те гледам каква си хилка, никак не те бива за тази работа. Струва ми се, че ще ти трябва цял един живот. Само че аз мога да те придружавам до училище. Така никой няма да смее да ти досажда.

— Ще го направиш ли?

— Разбира се.