Книгата на живота

— Така било значи — скептично рече Джак и Крис се разсмя. — А вълците?

— Според народа на баба ми във всяко създание живеят два вълка, зъл и добър, които през цялото време се мъчат да се унищожат един друг.

Матю си помисли, че едва ли би чул по-добро описание на кръвожадността от някого, който не е засегнат от болестта.

— При мен лошият вълк печели — тъжно промълви Джак.

— Не е задължително — възрази Крис. — Баба Бетс казваше, че вълкът, който побеждава, е вълкът, когото храниш. Злият вълк се храни с гняв, вина, печал, лъжи и съжаление. Добрият пък се нуждае от диета с любов и честност, подправена с щедри дози състрадание и вяра. Така че ако искаш добрият вълк да победи, трябва да умориш от глад другия.

— Ами ако не мога да спра да храня лошия вълк? — разтревожено попита Джак. — Ами ако се проваля?

— Няма да се провалиш — твърдо рече Матю.

— Няма да ти позволим — кимна в знак на съгласие Крис. — Тук сме петима. Твоят голям лош вълк няма шанс.

— Петима? — прошепна Джак, поглеждайки към Матю и Галоуглас, Хабърд и Крис. — Нима всички ще ми помогнете?

— До последния човек — обеща Крис и взе ръката му. Кимна на Матю и той послушно постави своята ръка отгоре.

— Всички за един и тям подобни. — Крис се обърна към Галоуглас. — Какво чакаш? Идвай бързо.

— Ба. Мускетарите бяха все смотаняци — намръщи се Галоуглас, докато вървеше към тях. Въпреки пренебрежителните си думи племенникът на Матю постави огромната си лапа върху техните. — Не казвай на Болдуин, млади Джак, или ще дам на лошия ти вълк двойна вечеря.

— А ти, Андрю? — повика Крис.

— Мисля, че изразът беше „Един за всички, всички за един“, а не „Всички за един и тям подобни“.

Матю трепна. Думите бяха верни, но лондонският акцент на Хабърд правеше френския му особено неразбираем. Филип е трябвало да му осигури и учител по френски наред с челото.

Мършавата ръка на Хабърд се присъедини последна към останалите. Матю видя как палецът му се задвижи от горе надолу и от ляво надясно, сякаш свещеникът благославяше странния пакт.

Чудата група, помисли си Матю — три създания, свързани чрез кръвта, четвърти, обвързан с вярност, и пети, който се бе присъединил към тях без друга причина, освен че беше добър човек.

Надяваше се, че заедно ще бъдат достатъчни да помогнат на Джак да се излекува.

След трескавата си активност Джак искаше да говори. Седна с Матю и Хабърд в дневната, заобиколен от миналото, и прехвърли товара на някои от мъчителните си преживявания върху плещите на Матю. Не каза обаче нито думичка за Бенджамин. Матю не бе изненадан. Как би могъл да разкаже с думи за ужаса, който бе изпитал от ръцете на Бенджамин?

— Хайде, Джаки — прекъсна го Галоуглас, който държеше ремъка на Лоберо. — Рошльо има нужда от разходка.

— Аз също бих глътнал малко свеж въздух. — Андрю стана от странния червен стол, който приличаше повече на модерна скулптура, но беше изненадващо удобен, както бе установил Матю.

Когато входната врата се затвори, Крис се появи в дневната с нова чаша кафе. Матю нямаше представа как този човек оцелява с толкова кофеин в кръвта си.

— Снощи разговарях със сина ти — с другия ти син, Маркъс. — Крис се настани на обичайния си плетен стол. — Приятен тип. И умен. Сигурно се гордееш с него.

— Така е — предпазливо потвърди Матю. — Маркъс защо се е обаждал?

— Ние му се обадихме. — Крис отпи от кафето си. — Мириам реши, че трябва да види видеото. След като го направи, той се съгласи, че трябва да вземем още кръв от Джак. Взехме две проби.

— Какво сте направили? — втрещи се Матю.

— Хабърд ми даде разрешение. Той е най-близкият му роднина — спокойно отвърна Крис.

— Да не мислиш, че се тревожа за информираното съгласие? — Матю едва смогваше да се владее. — Да вземете кръв от вампир в пристъп на кръвожадност! Можело е да коства живота ви.

— Това беше идеалната възможност да наблюдаваме промените в телесната химия на вампир по време на кръвожадност — каза Крис. — Информацията ще ни трябва, ако искаме да изнамерим лекарство, което би могло да облекчи симптомите.

Матю се намръщи.

— Да облекчи симптомите ли? Ние търсим изцеление.

Крис се наведе, взе една папка и я подаде на Матю.

— Последните открития.

Хабърд и Джак бяха дали кръв и ДНК проби от устата. Материалите бяха пратени за спешен анализ и резултатите се очакваха. Матю пое с отмалели ръце папката. Страхуваше се какво може да открие вътре.

— Съжалявам, Матю — с искрено съчувствие рече Крис.

Погледът на Матю летеше по резултатите и той бързо прелистваше страниците.

— Маркъс ги идентифицира. Никой друг не би успял. Не сме търсили на правилното място — каза Крис.

Матю не можеше да възприеме онова, което виждаше. То променяше... всичко.

— Джак има повече задействащи механизми от теб в некодиращата си ДНК. — Крис замълча за момент. — Трябва да те питам нещо. Сигурен ли си, че можеш да се довериш на Джак, докато е около Даяна?