Книгата на живота

— Онова, което искам, само момчето може да ми осигури. — И без никакви предисловия зъбите на Болдуин се впиха във врата на Джак. Захапката му беше преднамерено жестока.

Това беше вампирското правосъдие — бързо, непреклонно, безжалостно. За дребни провинения наказанието на сира би се състояло само от тази публична демонстрация на подчинение. Чрез кръвта той получаваше тънка струйка от най-съкровените мисли и спомени на потомството си. Ритуалът разголваше душата на вампира и го правеше позорно уязвим. Придобиването на тайните на друго създание, независимо от начина, хранеше вампира по същия начин като лова, грижейки се за онази част от душата му, която винаги се стремеше да притежава все повече и повече.

Ако провиненията бяха по-значителни, ритуалът на подчинението продължаваше до смърт. Убиването на друг вампир беше физически изтощително, емоционално изсмукващо и съсипващо духа. Именно затова повечето вампирски първенци възлагаха задачата на някого от своите. Макар че през вековете Филип и Юг бяха излъскали до фин блясък фасадата на Дьо Клермон, Матю беше изпълнявал цялата мръсна работа на фамилията.

Имаше стотици начини да убиеш вампир и Матю ги знаеше всичките. Можеш да му изпиеш кръвта, както бе направил с Филип. Можеше да го отслабиш физически, като източиш бавно кръвта му и го поставиш в ужасно безпомощно състояние, за да го превърнеш в роб. Неспособен да се отбранява, вампирът можеше да бъде измъчван, за да си признае всичко, или милостиво да бъде оставен да умре. Можеш да го обезглавиш или изкормиш, макар че някои предпочитаха по-старомодния метод с разкъсване на гръдния кош и изтръгване на сърцето. Можеш да прережеш сънната артерия и аортата — метод, който Жулиет, очарователната убийца на Жербер, бе опитала безуспешно върху самия него.

Матю се молеше тази вечер кръвта и спомените на Джак да бъдат достатъчни на Болдуин.

Твърде късно се сети, че Джак има спомени, които по-добре да си останат неизречени.

Твърде късно долови аромата на орлови нокти и летни бури.

Твърде късно видя как Даяна пуска Кора.

Огнедишащият дракон се издигна от раменете на господарката си и се понесе във въздуха. Кора се спусна с крясък върху Болдуин с разперени нокти и пламтящи криле. Болдуин я сграбчи за крака със свободната си ръка и запрати тялото й настрани. Кора се блъсна в стената и крилото й се огъна от удара. Даяна се преви и хвана собствената си ръка от внезапната болка, но това не намали решимостта й.

— Долу ръцете от сина ми! — Кожата й блестеше, ефирният ореол, който винаги се виждаше без прикриващото заклинание, сега беше ярка пречупваща се светлина. Пъстроцветни дъги се носеха под кожата й — не само по дланите, но и по ръцете, по сухожилията на шията й, оплитаха се и се виеха на спирали, сякаш вървите в пръстите бяха плъзнали из цялото й тяло.

Когато Лоберо дръпна повода в опит да стигне до Кора, Матю пусна кучето. То приклекна до огнедишащия дракон, ближеше лицето й и я побутваше с нос, докато тя се мъчеше да се изправи и да се притече на помощ на Даяна.

Но Даяна не се нуждаеше на помощ — нито от Матю, нито от Лоберо, нито дори от Кора. Съпругата му се изправи, протегна лявата си ръка с дланта надолу и насочи пръсти към пода. Дървените дъски се разцепиха и се превърнаха в дебели тръстики, които се надигнаха се увиха около краката на Болдуин, приковавайки го на място. Убийствено дълги остри тръни изведнъж изникнаха от филизите и се забиха през дрехите в плътта му.

Даяна прикова Болдуин с поглед, протегна дясната си ръка, и дръпна. Китката на Джак рязко се отмести настрани и навън, сякаш беше вързан за нея. Тялото му я последва и миг по-късно той лежеше на купчина на пода, далеч от обхвата на Болдуин.

Матю застана над тялото на Джак, за да го прикрие.

— Достатъчно, Болдуин. — Ръката му разсече въздуха.

— Съжалявам, Матю — прошепна Джак, все още на пода. — Появи се изневиделица и тръгна право към Галоуглас. Когато съм изненадан... — Той потрепери и млъкна, прибра колене към гърдите си. — Не знаех кой е.

Мириам влезе в стаята. Огледа сцената и пое нещата в свои ръце. Насочи Галоуглас и Хабърд към Джак и хвърли тревожен поглед на Даяна, която стоеше неподвижно и без да мига, сякаш бе пуснала корени в дневната.

— Момчето добре ли е? — напрегнато попита Крис.

— Ще се оправи. Всеки вампир е бил ухапван от своя сир поне веднъж — каза Мириам в опит да го успокои. Крис като че ли не се утеши от откровението относно семейния живот на създанията.

Матю помогна на Джак да стане. Следите от ухапване по врата бяха плитки и бързо щяха да заздравеят, но точно в момента изглеждаха зловещи. Той ги докосна за миг с надеждата да се увери, че Джак наистина ще се оправи, както обеща Мириам.

— Би ли се погрижила за Кора? — обърна се към Мириам, докато предаваше Джак на Галоуглас и Хабърд.

Тя кимна.

Матю вече пресичаше стаята и ръцете му стиснаха гърлото на Болдуин.

— Искам думата ти, че ако Даяна те пусне, няма да я докоснеш заради случилото се тук. — Пръстите му се стегнаха. — В противен случай ще те убия, Болдуин. Не си прави илюзии.