Книгата на живота

— Не сме приключили, Матю — предупреди го Болдуин.

— Знам. — Матю впери поглед в брат си, докато онзи не кимна.

После се обърна към Даяна. Пулсиращите под кожата й цветове му напомняха за блестящото кълбо от енергия, което му бе дарила в Медисън, преди някой от двамата да е научил, че е тъкачка.

Цветовете бяха най-ярки на върховете на пръстите й, сякаш магията й чакаше там, готова да бъде отприщена. Матю знаеше колко непредсказуема може да бъде собствената му кръвожадност, когато е така близо до повърхността, и затова подходи към жена си предпазливо.

— Даяна? — Той отметна косата от лицето й и се вгледа в синьо-златистите ириси, за да види дали го разпознава. Вместо това видя безкрайност, погледът й беше фиксиран върху някакъв невидим пейзаж. Матю промени тактиката и се опита да я върне тук и сега.

— Джак е с Галоуглас и Андрю, ma lionne. Болдуин няма да му навреди тази нощ. — Беше подбрал внимателно думите си. — Прибери го обратно у дома.

Крис се размърда, готов да възрази.

— Може би и Крис ще дойде с теб — с равен тон продължи Матю. — А също Кора и Лоберо.

— Кора — изграчи Даяна. Очите й проблеснаха, но дори загрижеността й за дракона не можеше да отклони хипнотизирания поглед. Матю се запита какво ли вижда и защо то така силно я привлича. Жегна го обезпокоителна ревност.

— Мириам е при Кора. — Матю не можеше да се откъсне от тъмносините дълбини на очите й.

— Болдуин... я нарани. — Даяна изглеждаше смутена, сякаш беше забравила, че вампирите не са като другите създания. Тя потърка разсеяно ръката си.

Точно когато Матю си помисли, че онова, което я държи, ще отстъпи пред разума, гневът на Даяна пламна отново. Можеше да го надуши, да го вкуси.

— Той нарани Джак. — Пръстите й се разпериха широко във внезапен спазъм. Матю забрави за мъдрото си решение да стои настрана от тъкачка и силата й и ги хвана, преди да са направили някаква магия.

— Болдуин ще те остави да отведеш Джак у дома. В замяна ти трябва да го освободиш. Не можем да позволим между двама ви да избухне война. Фамилията няма да оцелее. — Ако се съдеше по видяното тази нощ, Даяна беше целеустремена като Болдуин, когато беше решена да унищожи препятствията по пътя си.

Матю вдигна ръцете й и докосна пръстите й с устни.

— Помниш ли, когато разговаряхме за децата ни в Лондон? За онова, от което ще се нуждаят?

Това привлече вниманието й. Най-сетне. Погледът й се фокусира върху него.

— Любов — прошепна тя. — Възрастен, който да поеме отговорност за тях. Тихо и безопасно място.

— Точно така. — Той се усмихна. — Джак има нужда от теб. Освободи Болдуин от заклинанието си.

Магията на Даяна поддаде с потръпване, което мина през нея от петите до главата. Тя раздвижи пръсти към Болдуин. Бодлите се отдръпнаха от кожата му. Тръстиките се отпуснаха и се скриха в разцепените дъски на пода около вампира. Не след дълго той бе свободен, а къщата на Галоуглас се върна в обичайното си неомагьосано състояние.

Докато заклинането й бавно отминаваше, Даяна отиде при Джак и взе главата му в ръце. Раната на врата му вече започваше да се затваря, но щяха да минат няколко дни, преди да се излекува напълно. Пълните й устни се стегнаха в тънка линия.

— Не се безпокой — каза й Джак и неволно прикри раната с ръка.

— Хайде, Джаки. С Даяна ще те отведем на Кърт Стрийт. Сигурно умираш от глад. — Галоуглас тупна младежа по рамото. Джак бе изтощен, но се опита да изглежда свеж заради Даяна.

— Кора — повика Даяна. Кора закуца към нея, събирайки сили, докато приближаваше господарката си. Когато тъкачка и огнедишащ дракон почти се докоснаха, Кора избледня и изчезна, превръщайки се в едно цяло с господарката си.

— Нека Крис те изпрати — каза Матю, като внимаваше да държи едрата си фигура между нея и смущаващите изображения по стените. За щастие, тя бе твърде уморена, за да ги удостои с нещо повече от бегъл поглед.

Матю остана доволен, че Мириам е подбрала всички в къщата с изключение на Болдуин. Сега те се бяха скупчили в антрето — Крис, Андрю, Лоберо и Мириам — и очакваха Даяна, Галоуглас и Джак. Колкото повече създания подкрепяха момчето, толкова по-добре.

Матю напрегна всички сили, за да се овладее, докато ги гледаше как си тръгват. Насили се да махне окуражаващо на Даяна, когато тя се обърна да го погледна отново. Щом те изчезнаха между къщите на Кърт Стрийт, той се обърна към Болдуин.

Брат му се взираше в последната част на стенописите. Ризата му беше надупчена и покрита с тъмни петна там, където зъбите на Джак и тръните на Даяна бяха пробили кожата му.

— Джак е убиец вампир. Видях го в мислите си, а сега го виждам и по стените. Издирвахме го повече от година. Как е успявал през цялото това време да се измъква на Паството? — учуди се Болдуин.

— Бил е с Бенджамин. После е станал беглец. — Матю нарочно избягваше да гледа към ужасяващите изображения около безтелесните черти на Бенджамин. Вероятно бяха не по-ужасни от другите брутални актове, извършвани от вампирите през годините. Но фактът, че бяха дело на Джак, ги правеше непоносими.

— Той трябва да бъде спрян — прозаично рече Болдуин.