Книгата на живота

— Когато Паството разбере какво е направил Джак, а това е само въпрос на време, те ще го убият. И няма да им пука колко уплашен ще е той и колко болка му причиняват. Болдуин ще се опита да убие Джак, преди да се стигне дотам, за да задържи Паството настрана от семейните работи. Ако се опита да избяга, Джак може да попадне в ръцете на Бенджамин. Ако това стане, Бенджамин ще си отмъсти ужасно за предателството му. Тогава смъртта ще бъде благословия. — Лицето и гласът на Матю бяха безстрастни, но агонията, която блесна в очите на Даяна, щеше да го преследва вечно.

— В такъв случай Джак ще изчезне. Ще отиде някъде далеч, където никой няма да може да го намери.

Матю сподави раздразнението си. Беше разбрал, че Даяна е инат още на първата им среща. Това бе една от причините да я обикне, макар че понякога упоритостта й го докарваше до лудост.

— Един вампир не може да оцелее в самота. Подобно на вълците, ние трябва да сме част от глутница или полудяваме. Помисли си за Бенджамин, Даяна. И какво се случи с него, когато го изоставих.

— Ще идем с него — каза тя, ловейки се за сламки в желанието си да спаси Джак.

— Така само ще улесним Бенджамин или Паството да го открият.

— Тогава трябва да основеш издънка незабавно, както предложи Маркъс — заяви Даяна. — Джак ще има цяла фамилия, която да го защитава.

— Ако го направя, ще трябва да призная Бенджамин. Това ще разкрие кръвожадността не само на Джак, но и моята собствена. Ще изложи Изабо и Маркъс на огромна опасност, както и близнаците. И не само те ще страдат, ако се изправим срещу Паството без подкрепата на Болдуин. — Матю пое треперливо дъх. — Ако си до мен като моя съпруга, Паството ще настоява за подчинението ти, както и за моето.

— Подчинение? — тихо повтори Даяна.

— Това е война, Даяна. Така става с жените, които се съпротивляват. Чу историята на майка ми. Мислиш ли, че твоята съдба ще бъде различна в ръцете на вампирите?

Тя поклати глава.

— Трябва да ми повярваш. Далеч по-добре е да останем в семейството на Болдуин, отколкото да действаме сами — настоя той.

— Грешиш. Близнаците и аз никога няма да сме в пълна безопасност под властта на Болдуин. Нито пък Джак. Запазването на позицията е единственият възможен начин да се продължи напред. Всеки друг път води обратно в миналото — изтъкна тя. — А от личен опит знаем, че миналото не е нищо повече от временен отдих.

— Не разбираш силите, които ще се съберат срещу нас, ако го направим. Всичко, което са извършили или ще извършат децата и внуците ми, се стоварва на моя праг по вампирския закон. Вампирските убийства? Аз съм ги извършил. Злините на Бенджамин? Аз съм виновен за тях. — Матю трябваше да накара Даяна да види какво може да им струва подобно решение.

— Не могат да те винят за онова, което са сторили Бенджамин и Джак — възрази тя.

— Напротив, могат. — Матю пъхна ръце между нейните. — Аз създадох Бенджамин. Ако не бях го сторил, никое от тези престъпления нямаше да се случи. Моя работа е като сир на Бенджамин и прасир на Джак да ги обуздая, ако е възможно, или да ги убия, ако не е.

— Това е варварство. — Даяна дръпна ръцете си. Матю усещаше силата, горяща под кожата й.

— Не, това е вампирска чест. Вампирите могат да оцеляват сред топлокръвни поради три системи на вярвания — закон, чест и правосъдие. Тази нощ видя вампирското правосъдие в действие — каза Матю. — То е бързо и брутално. Ако искам да остана сир на собствената си издънка, аз също трябва да го раздавам.

— По-добре ти, отколкото Болдуин — отвърна Даяна. — Ако той е начело, винаги ще се питам дали някой ден няма да му омръзне да защитава мен и близнаците и да нареди нашата смърт.

Жена му бе права. Но това поставяше Матю в невъзможна ситуация. За да спаси Джак, той трябваше да не се подчини на Болдуин. Ако не се подчинеше на Болдуин, нямаше да му остане друг избор, освен да стане сир на собствена издънка. Това означаваше да убеди глутница бунтовни вампири да приемат лидерството му и да рискуват да бъдат избити, като разкрият кръвожадността в редиците си. Щеше да бъде кървав, изпълнен с насилие и сложен процес.

— Моля те, Матю — прошепна Даяна. — Умолявам те, не изпълнявай заповедта на Болдуин.

Той се вгледа в лицето на съпругата си. Забеляза болката и отчаянието в очите й. Беше невъзможно да каже „не“.

— Добре тогава — с неохота отвърна той. — Ще ида в Ню Орлиънс, но при едно условие.

Облекчението на Даяна бе очевидно.

— Всичко. Кажи го.

— Няма да дойдеш с мен. — Каза го с равен глас, макар самото споменаване да е далеч от партньорката си беше достатъчно кръвожадността да закипи във вените му.

— Да не си посмял да ми заповядваш да остана тук! — на свой ред кипна Даяна.

— Не можеш да бъдеш около мен, докато го правя. — Вековете практика бяха научили Матю да държи изкъсо чувствата си въпреки вълнението на съпругата му. — Не искам да отивам където и да било без теб. Господи, едва понасям да изчезваш от погледа ми. Но да бъдеш в Ню Орлиънс, докато се боря със собствените си внуци, ще те изложи на ужасна опасност. И безопасността ти няма да бъде застрашена от Болдуин или Паството. А от мен.