Книгата на живота

— Шшш. — Той сложи пръст на устните й. — Никога не казвай никога за нас, нали?

После я отдели от себе си. Разстоянието помежду им беше само няколко сантиметра, но спокойно можеше да е и хиляди километри. Веднага щом се разделиха, кръвта му започна да вие. Той я обърна, за да й покаже двете малки светлинки от фенерите на приятелите им.

— Не прави нещата само по-трудни за него — тихо прошепна Маркъс на Даяна. — Върви. Бавно.

В продължение на няколко секунди Матю не беше сигурен, че тя ще бъде в състояние да го направи. Виждаше златните и сребърните нишки в пръстите й, искрящи и проблясващи, сякаш се опитваха да споят нещо, което е било внезапно, ужасно разкъсано. Тя пристъпи колебливо. После отново. Матю видя как мускулите на гърба й треперят, докато се мъчеше да се владее. Главата й клюмна. После тя изправи рамене и бавно пое в обратната посока.

— От самото проклето начало знаех, че ще разбиеш сърцето й — извика Крис на Матю, когато тя стигна до него. И я прегърна.

В действителност сърцето на Матю се разкъсваше, отнемайки самообладанието му, здравия му разум, последните следи от човечност.

Маркъс го наблюдаваше, без да мигне, докато Галоуглас и Крис отвеждаха Даяна. Когато те изчезнаха от поглед, Матю скочи напред. Маркъс го хвана.

— Ще успееш ли без нея? — попита той баща си. Самият Маркъс бе далеч от Фийби от по-малко от двайсет часа и вече се чувстваше неспокоен от раздялата им.

— Налага се — отвърна Матю, макар че в момента не можеше да си представи как би го направил.

— Даяна знае ли как ще ти се отрази раздялата? — Маркъс още имаше кошмари за Изабо и колко бе страдала по време на плена и смъртта на Филип. Все едно да гледаш как някой преминава през най-тежката абстиненция, която можеш да си представиш — треперенето, ирационалното поведение, физическата болка. А баба му и дядо му бяха сред щастливите вампири, които можеха да се отделят за известни периоди от време, въпреки че бяха партньори. Кръвожадността на Матю правеше това невъзможно. Още преди той и Даяна да станат истински партньори, Изабо бе предупредила Маркъс, че на баща му не може да се има доверие, ако с Даяна се случи нещо.

— Тя знае ли? — повтори Маркъс.

— Не напълно. Наясно е обаче какво ще ми се случи, ако остана тук и се подчиня на брат си. — Матю се отскубна от ръката на сина си. — Не е нужно да заставаш до мен в това начинание. Все още имаш избор. Болдуин ще те приеме, стига да го помолиш за прошка.

— Направих избора си още през хиляда седемстотин осемдесет и първа, забрави ли? — Очите на Маркъс бяха сребристи на лунната светлина. — И тази нощ ти доказа, че изборът ми е бил правилен.

— Няма гаранция, че ще се получи — предупреди го Матю. — Болдуин може да откаже да утвърди издънката. Паството може да надуши с какво сме се заели, преди да сме приключили. А Бог знае, че децата ти имат причина да се противопоставят.

— Няма да ти улеснят работата, но децата ми ще направят онова, което им кажа да направят. В крайна сметка. Освен това сега ти си под моя закрила — каза Маркъс.

Матю го погледна изненадано.

— Твоята безопасност, безопасността на партньорката ти и на близнаците, които носи, сега са първостепенна задача на Рицарите на Лазар — обясни Маркъс. — Болдуин може да заплашва колкото си иска, но аз имам под свое командване повече от хиляда вампири, демони и да, дори вещици.

— Те никога няма да ти се подчинят — възрази Матю. — Не и когато разберат за какво искаш да се сражават.

— Как според теб ги наех на първо място? — Маркъс поклати глава. — Наистина ли мислиш, че сте единствените две създания на планетата, които имат причина да не харесват ограниченията на съглашението?

Но Матю бе твърде разсеян, за да отговори. Вече чувстваше първия неудържим импулс да тръгне след Даяна. Скоро нямаше да е в състояние да седи повече от няколко минути, преди инстинктите да започнат да му заповядват да отиде при нея. А след това щеше да стане още по-лошо.

— Ела. — Маркъс прегърна баща си през раменете. — Джак и Андрю ни очакват. Подозирам, че проклетото куче май също ще трябва да дойде в Ню Орлиънс.

Матю все така не отговори. Ослушваше се за гласа на Даяна, за характерните й стъпки, за ритъма на сърцето й.

Цареше единствено тишина, а звездите светеха твърде слабо, за да му покажат пътя към дома.

Слънце във Везни

Когато слънцето минава през Везни,

времето е подходящо за пътуване.

Пазете се от явни врагове, война и съпротива.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 9

23.

— Пусни ме, Мириам, преди да съм разбил проклетата врата. — Галоуглас не беше в настроение за игрички.

Тя рязко отвори вратата.

— Матю може и да го няма, но не опитвай нищо смахнато. Все още те наблюдавам.