Книгата на живота

Поведението й не беше изненада за Галоуглас. Веднъж Джейсън му беше казал, че обучението как да бъде вампир под ръководството на Мириам го убедило, че наистина съществува някакво всезнаещо, всевиждащо и отмъстително божество. Противно на библейските учения обаче, то било от женски род и доста саркастично.

— Матю и другите потеглиха ли? — тихо попита Даяна от горния край на стълбите. Беше бледа като призрак, а в краката й имаше малък куфар. Галоуглас изруга и се завтече към нея.

— Да — каза той и грабна куфара, преди тя да е направила някоя глупост и да се опита да го понесе сама. С всеки изминал час му изглеждаше все по-загадъчно как Даяна просто не се прекатурва от товара на близнаците.

— Какъв е този куфар? — попита Крис. — Какво става?

— Леля тръгва на пътешествие. — Галоуглас още смяташе, че напускането на Ню Хейвън е лоша идея, но Даяна му беше казала, че тръгва, със или без него.

— Къде? — остро попита Крис.

Галоуглас сви рамене.

— Обещай, че ще продължиш да работиш върху ДНК пробите от Ашмол 782 и върху проблема с кръвожадността, Крис — помоли Даяна, докато слизаше по стълбите.

— Знаеш, че не оставям проучванията си недовършени — подчерта той и се обърна към Мириам. — Ти знаеше ли, че Даяна заминава?

— Как бих могла да не знам? Вдигна достатъчно шум, докато вадеше куфара от шкафа и се обаждаше на пилота. — Тя грабна кафето на Крис. Отпи глътка и направи гримаса. — Прекалено е сладко.

— Вземи си палтото, лельо. — Галоуглас не знаеше какво е намислила Даяна — обеща, че ще му каже след като излетят, — но се съмняваше, че ще се насочат към някой от Карибските острови с полюшващи се на топлия бриз палми.

Като никога Даяна не запротестира заради грижите и суетенето му.

— Заключи, когато излизаш, Крис. И гледай да изключиш кафеварката от контакта. — Тя се повдигна на пръсти и целуна приятеля си по бузата. — Грижи се за Мириам. Не я пускай да се разхожда из Ню Хейвън нощем, нищо че е вампир.

— Ето — каза Мириам и й подаде голям жълт плик. — Както поиска.

Даяна надникна вътре.

— Сигурна ли си, че не ти трябват?

— Имаме предостатъчно проби — отвърна вампирката.

Крис се вгледа дълбоко в очите на Даяна.

— Обади ми се, ако ти потрябвам. Независимо от причината, независимо от часа, независимо от мястото. Ще хвана първия полет.

— Благодаря — прошепна тя. — Ще се оправя. Галоуглас е с мен.

За негова изненада, думите не донесоха никаква радост на Галоуглас.

А и как биха могли, когато бяха изречени така примирено?

Частният самолет на Дьо Клермон излетя от летището на Ню Хейвън. Галоуглас гледаше през прозореца и почукваше с телефона по коляното си. Самолетът направи завой и той подуши въздуха. Север-североизток.

Даяна седеше до него със затворени очи и побелели устни. Едната й ръка бе отпусната леко върху Ананас и Бобче, сякаш ги утешаваше. По бузите й имаше мокри следи.

— Не плачи. Не мога да го понасям — намусено рече Галоуглас.

— Съжалявам. Просто не мога да се сдържа. — Даяна се завъртя в мястото си с лице към другата страна на салона. Раменете й трепереха.

— По дяволите, лельо. Извръщането не върши работа. — Галоуглас разкопча предпазния си колан и клекна до коженото й кресло. Потупа я по коляното. Тя хвана ръката му. Силата пулсираше под кожата й. Беше донякъде намаляла след онзи изумителен момент, когато беше увила сира на фамилия Дьо Клермон в бодливите лози, но все още бе много осезаема. Галоуглас дори я беше видял през прикриващото заклинание, което Даяна носеше още от качването в самолета.

— Как мина между Маркъс и Джак? — попита тя с все още затворени очи.

— Маркъс го поздрави като чичо и го разсея с истории за своите деца и лудориите им. Бог ми е свидетел, забавна тайфа са — промърмори под нос вампирът. Но Даяна не искаше да чуе точно това.

— Матю се държеше толкова добре, колкото можеше да се очаква — продължи той по-меко. Имаше момент, в който Матю беше на път да удуши Хабърд, но Галоуглас нямаше намерение да се тревожи за нещо, което в крайна сметка бе отлична идея.

— Радвам се, че ти и Крис се обадихте на Маркъс — прошепна Даяна.

— Идеята беше на Мириам — призна Галоуглас. Тя беше защитавала Матю векове наред, точно както той беше пазил Даяна. — Веднага щом видя резултатите, тя разбра, че Матю ще има нужда от сина си.

— Горката Фийби — промълви Даяна и в гласа й се долови безпокойство. — Маркъс едва ли е имал време да й обясни смислено какво става.

— Не се безпокой за нея. — Галоуглас беше прекарал два месеца с момичето и я бе преценил. — Тя има силен гръбнак и храбро сърце, също като теб.

После настоя Даяна да поспи. Салонът беше оборудван с кресла, които ставаха на легла. Увери се, че се е унесла, след което отиде в пилотската кабина и настоя да научи дестинацията им.

— Европа — каза му пилотът.

— Какво ще рече „Европа“? — Това можеше да означава къде ли не, от Амстердам до Оверн или Оксфорд.

— Мадам Дьо Клермон не е избрала окончателната дестинация. Каза ми да летя към Европа и аз летя към Европа.

— Сигурно отива в Сет-Тур. Карай към Гандер в такъв случай — инструктира го Галоуглас.