Книгата на живота

Той пое дълбоко дъх.

— Докато не видях във вестника историята за лабораторната книга на лейди Пембрук — продължи, — една малка част от мен се надяваше, че съдбата може да крие някаква изненада в ръкава си. Питах се дали няма да се върнеш различна, без Матю или поне без да го обичаш толкова, колкото той теб.

Даяна го слушаше, без да каже нито дума.

— Затова отидох в Сет-Тур да те чакам, както бях обещал на дядо. Емили и Сара все говореха за промените, до които може да доведе твоето пътуване във времето. Миниатюрите и телескопите са едно нещо, но за теб винаги е имало само един мъж, Даяна. И Бог знае, че за Матю винаги е имало само една жена.

— Странно е да чуя как произнасяш името ми — тихо промълви Даяна.

— Докато те наричам лельо, никога няма да забравя кой наистина притежава сърцето ти — намусено каза Галоуглас.

— Филип не е трябвало да очаква от теб да ме наглеждаш. Било е жестоко — отбеляза тя.

— Не по-жестоко от онова, което очакваше от теб — отвърна Галоуглас. — И далеч по-малко, отколкото изискваше от самия себе си.

Галоуглас видя объркването й и продължи:

— Филип винаги поставяше собствените си нужди на последно място. Вампирите са създания, управлявани от желанието, инстинктите им за самосъхранение са много по-силни от тези на всеки топлокръвен. Но Филип никога не ни е харесвал. Сърцето му се късаше всеки път, когато баба не я свърташе на едно място и се запиляваше някъде. Тогава не разбирах защо Изабо изпитва такава необходимост да се махне. След като чух историята й, си мисля, че любовта на Филип я плашеше. Беше толкова дълбока и себеотрицателна, че баба просто не можеше да й повярва, не и след всичко, на която я е подложил нейният сир. Част от нея винаги е била нащрек Филип да не се обърне срещу нея, да поиска нещо за себе си, което тя не би могла да му даде.

Даяна се замисли.

— Всеки път, когато видя как Матю се мъчи да ти даде свободата, от която се нуждаеш, да ти позволи да направиш нещо без него, което ти самата смяташ за дребно, но за него е мъчително безпокойство и очакване, си спомням за Филип — каза Галоуглас, приключвайки историята си.

— И какво ще правим сега? — Нямаше предвид, когато стигнат Лондон, но се престори, че е така.

— Сега ще чакаме Матю — с равен глас отвърна Галоуглас. — Ти поиска той да основе издънка. И той се зае да го направи.

Магията на Даяна запулсира отново под кожата й в дъгоцветно вълнение. Напомняше на Галоуглас за дългите нощи, когато бе гледал северното сияние от пясъчната ивица под скалите, където навремето живееха баща му и дядо му.

— Не се безпокой. Матю няма да издържи дълго време далеч. Едно е да се скиташ в мрака, защото не познаваш нищо друго, и съвсем различно да се наслаждаваш на светлината само за да ти бъде отнета — рече Галоуглас.

— Звучиш толкова уверено — прошепна тя.

— Защото съм уверен. Децата на Маркъс са буйни, но той ще ги излекува. — Галоуглас сниши глас. — Предполагам, че имаш основателни причини да избереш Лондон?

Погледът й трепна.

— Така си и мислех. Няма само да търсиш последния липсващ лист. Целта ти е Ашмол 782. И не говоря глупости — изтъкна Галоуглас и вдигна ръка, когато Даяна отвори уста да възрази. — Значи ще искаш около теб да има хора. Хора, на които да можеш да се довериш до смърт, като баба, Сара и Фернандо.

Той извади телефона си.

— Сара вече знае, че пътувам към Европа. Казах й, че ще й се обадя, след като се установя. — Даяна погледна намръщено телефона. — А Изабо е още пленница на Жербер. Няма досег с външния свят.

— О, баба си знае работата — безгрижно рече Галоуглас, докато пръстите му летяха над копчетата. — Само ще й пратя съобщение накъде сме тръгнали. После ще кажа на Фернандо. Не можеш да го направиш сама, лельо. Не и онова, което си замислила.

— Приемаш всичко много добре, Галоуглас — с благодарност каза Даяна. — Матю би се опитал да ме разубеди.

— Така е, като се влюбваш в неподходящия човек — промърмори той под нос, докато прибираше телефона в джоба си.

Изабо дьо Клермон взе елегантния си червен телефон и погледна светещия дисплей. Отбеляза си часа —7:37. После прочете съобщението. Започваше с една-единствена дума, повторена три пъти:

Помощ

Помощ

Помощ

Беше очаквала Галоуглас да се свърже с нея, откакто Фийби бе уведомена, че Маркъс е заминал посред нощ, мистериозно и най-неочаквано, за да бъде с Матю.

Изабо и Галоуглас бяха решили предварително, че им трябва начин да се уведомяват един друг, когато нещата станат „крушовидни", както се изразяваше внукът й. Системата им беше претърпяла промени през годините, от сигнални огньове и тайни послания, написани със сок от лук, до кодове и шифри, после до предмети, изпращани по пощата без обяснения. Сега използваха телефона.

Отначало Изабо се колебаеше дали да се сдобива с такова мобилно устройство, но предвид последните събития се радваше че са й го върнали. Жербер й го беше конфискувал малко след пристигането й в Орийак с празната надежда, че липсата му ще я направи по-податлива.