Книгата на живота

Жербер върна телефона на Изабо преди няколко седмици. Тя беше взета като заложница, за да задоволи вещиците и публично да демонстрира властта и влиянието на Паството. Жербер не хранеше илюзията, че пленницата му ще сподели някаква информация, която ще му помогне да открие Матю. Той обаче бе благодарен, че Изабо е склонна да поддържа фарса. От пристигането й в дома на Жербер тя бе образцов заложник. Той заяви, че връщането на телефона е награда за доброто й поведение, но тя знаеше, че това до голяма степен се дължи на факта, че Жербер не е успял да разбере как да спре многото аларми, които се включваха през целия ден.

Изабо харесваше тези напомняния за събития, които бяха променили света й — точно преди пладне, когато Филип и хората му бяха нахлули в затвора й и тя бе почувствала първата искрица надежда; два часа преди изгрев слънце, когато Филип за първи път й бе признал, че я обича; три следобед, когато бе открила разбитото тяло на Матю в недовършената църква в Сен Люсиен; 13:23 ч., когато Матю източи последните капки кръв от съсипаното от болка тяло на Филип. Други аларми отбелязваха часа на смъртта на Юг и Годфроа, часа, когато Луиза за първи път показа признаците на кръвожадността, часа, когато Маркъс категорично показа, че въпросната болест не го е докоснала. Останалите аларми бяха запазени за важни исторически събития, като раждането на крале и кралици, които Изабо беше наричала приятели, избухването на войни, които бе водила и спечелила, и битки, които необяснимо беше изгубила въпреки внимателното им планиране.

Алармите звъняха ден и нощ, всяка с различна, грижливо подбрана мелодия. Жербер особено яростно възрази срещу онази, която пееше Chant de guerre de L'Armee du Rhin* в 5:30 сутринта — времето, когато революционната тълпа помете портите на Бастилията през 1789 година. Тези мелодии служеха като подсещания, събуждаха спомени за лица и места, които иначе щяха да избледнеят с времето.

* „Марш на рейнската армия“, по-известен като френския национален химн "Марсилезата“. — Б. пр.

Изабо прочете останалата част от съобщението, на Галоуглас. За всеки друг то щеше да представлява само неразбираема комбинация от прогноза за плаване, сигнал за бедствие и хороскоп с препратки към сенки, луната, Близнаци, Везни и серия географски дължини и ширини. Изабо го препрочете два пъти — веднъж, за да се увери, че е разбрала правилно значението му, и втори път, за да запомни инструкциите на Галоуглас. След това написа отговора.

Je viens*

* Идвам (фр.). — Б. пр.

— Боя се, че е време да си тръгвам, Жербер — каза Изабо без капка съжаление. Погледна през ужасната псевдоготическа стая, в която седеше тъмничарят й пред компютър на богато украсена маса. В другия край на помещението имаше тежка Библия, поставена на катедра с две дебели бели свещи отстрани, сякаш работното място на Жербер е някакъв олтар. Устните на Изабо се свиха при вида на тази преструвка, която вървеше на тежката мебел от деветнайсети век, превърнатите в канапенца църковни пейки и крещящия копринен тапет в зелено и синьо, украсен с рицарски щитове. Единствените автентични неща в стаята бяха огромната каменна камина и монументалната шахматна дъска пред нея.

Жербер впери поглед в екрана на компютъра и натисна копче. После изстена.

— Жан-Люк ще дойде от Сен Люсиен да ти помогне, ако още имаш проблеми с компютъра — каза Изабо.

Жербер беше наел приятния младеж да изгради домашна мрежа, след като Изабо бе споделила две клюки от Сет-Тур, дочути от разговорите на вечеря — мнението на Натаниел Уилсън, че бъдещите войни ще се водят в интернет, и плана на Маркъс да движи повечето банкови операции на Рицарите на Лазар чрез онлайн каналите. Болдуин и Хамиш бяха отхвърлили необичайната идея на внука й, но не беше нужно Жербер да научава и това.

Докато инсталираше компонентите на набързо поръчаната система на Жербер, на Жан-Люк му се наложи на няколко пъти да се обажда в офиса за съвет. Скъпият приятел на Маркъс, Натаниел, бе започнал малък бизнес в Сен Люсиен с намерението да вкара селяните в модерната епоха и макар че сега бе в Австралия, с радост се съгласяваше да помогне на бившия си работодател, когато имаше нужда от по-богат опит. В този случай Натаниел бе запознал Жан-Люк с различните системи за сигурност, които бе поискал Жербер.

Към тях Натаниел бе направил и някои свои модификации.

Крайният резултат бе, че Изабо и Натаниел знаеха за Жербер Орийак повече, отколкото тя беше сънувала, че е възможно, пък и повече, отколкото искаше да знае. Беше направо изумително как онлайн покупките разкриват какви ли не подробности за характера и действията му.