Книгата на живота

— Никога не би ме наранил. — Даяна се беше вкопчила в това убеждение от началото на връзката им. Време беше да й каже истината.

— Елинор си мислеше същото — навремето. После я убих в пристъп на лудост и ревност. Джак не е единственият вампир във фамилията, чиято кръвожадност се задейства от любов и вярност. — Матю погледна жена си в очите. — Същото важи и за моята.

— Ти и Елинор сте били просто любовници. А ние сме партньори. — Изражението й обаче показа, че започва да разбира. — През цялото време казваше, че не бива да ти се доверявам. Кълнеше се, че ще ме убиеш лично, но няма да позволиш някой друг да ме докосне.

— Казах ти истината. — Върховете на пръстите му се плъзнаха по скулите й и продължиха нагоре, за да уловят сълзата, която заплашваше да капне от ъгълчето на окото й.

— Но не цялата истина. Защо премълча, че връзката ни само ще влоши кръвожадността ти? — извика Даяна.

— Мислех си, че мога да открия лек. И че дотогава ще мога да владея чувствата си — отвърна Матю. — Но ти за мен стана жизненоважна като дъха и кръвта. Сърцето ми вече не знае къде свършвам аз и къде започваш ти. От мига, в който те видях, разбрах, че си могъща вещица, но как бих могъл да си представя, че ще имаш такава власт над мен?

Даяна му отговори не с думи, а с целувка, която го стресна с настоятелността си. Отговорът му бе не по-малко страстен. Когато се отдръпнаха един от друг, двамата бяха потресени. Даяна докосна устни с треперещи пръсти. Матю опря глава върху нейната, сърцето му нейното сърце — туптеше буйно от наплива на чувства.

— Основаването на нова издънка ще изисква пълното ми внимание, както и пълен контрол — каза Матю, когато най-сетне си възвърна дар слово. — Ако успея...

— Трябва — твърдо рече Даяна. — Ще успееш.

— Добре, ma lionne. Когато успея, ще има моменти, когато ще се налага лично да поемам нещата в свои ръце — обясни той. — Не че нямам вяра на теб, но не мога да се доверя на самия себе си.

— Както се държа с Джак — подсказа Даяна.

Матю кимна.

— Да бъда отделен от теб ще бъде истински ад, но да съм разсеян ще бъде невъобразимо опасно. Колкото до контрола ми... е, мисля, че знаем колко е малък, когато си наоколо. — Той докосна устните й с още една целувка, този път прелъстителна. Бузите на Даяна се зачервиха.

— Какво ще правя, докато си в Ню Орлиънс? — попита тя. — Трябва да има някакъв начин, по който да ти помогна.

— Намери онзи липсващ лист от Ашмол 782 — отвърна Матю. — Книгата на живота ще ни трябва като коз, независимо какво ще се случи между мен и децата на Маркъс. — Фактът, че търсенето ще попречи на Даяна да се замеси пряко в катастрофата, ако тази вятърничава схема се провали, беше допълнителен бонус. — Фийби ще ти помогне за третата илюстрация. Иди в Сет-Тур. Чакай ме там.

— Как ще знам дали си добре? — попита Даяна. Реалността на предстоящото им разделяне започваше да се усеща.

— Ще намеря начин да ти съобщя. Но никакви телефони. Никакви имейли. Не бива да оставяш диря от улики за Паството, ако Болдуин или някой от собствената ми кръв ме предаде — предупреди Матю. — Трябва да си запазиш благоразположението му, поне докато не бъдеш призната за Дьо Клермон.

— Но дотогава има месеци! — Изражението на Даяна стана отчаяно. — Ами ако децата се родят по-рано?

— Март и Сара ще акушират — нежно рече той. — Няма как да се предскаже колко дълго ще продължи това, Даяна.

„Може да отнеме години“ — помисли си Матю.

— Как да накарам децата да разберат защо баща им не е с тях? — попита тя, неизвестно как чула неизречените думи.

— Ще кажеш на близнаците, че е трябвало да стоя настрана, защото обичам тях и майка им с цялото си сърце. — Гласът му трепна. Той я придърпа в обятията си и я задържа, сякаш това можеше да забави неизбежното й заминаване.

— Матю? — разнесе се познат глас от мрака.

— Маркъс? — Даяна не бе чула приближаването му, макар че Матю бе доловил първо миризмата, а после тихите стъпки на сина си, докато той се катереше по планината.

— Здравей, Даяна. — Маркъс излезе от сенките на едно осветено от луната място.

Очите й се свиха загрижено.

— Да не е станало нещо в Сет-Тур?

— Всичко във Франция е наред. Помислих си, че Матю има нужда от мен тук — каза Маркъс.

— А Фийби? — попита Даяна.

— С Ален и Март е. — Маркъс изглеждаше уморен. — Неволно подслушах плановете ви. Задействате ли ги, няма връщане назад. Сигурен ли си, че искаш да основеш издънка, Матю?

— Не — отвърна той. Не можеше да излъже. — Но Даяна е. — Погледна съпругата си. — Крис и Галоуглас те чакат долу на пътя. Тръгвай, mon coeur.

— Още сега ли? — За момент Даяна изглеждаше уплашена от огромните мащаби на онова, което предстоеше да започнат.

— Никога няма да стане по-лесно. Ще трябва да ме оставиш и да тръгнеш. Не поглеждай назад. И, за бога, не тичай. — Матю никога не би могъл да се овладее, ако го направи.

— Но... — Тя стисна устни. Кимна и бързо изтри внезапно появилите се сълзи.

В последната целувка на Матю сякаш се бяха събрали повече от хиляда години копнеж.

— Никога няма... — започна Даяна.