Книгата на живота

— Винаги съм му вярвал — заяви Фернандо и ме погледна с острия си поглед. — Сега е време Матю да повярва в себе си.

25.

— Намерих го. — Фийби постави разпечатан имейл на покритото с кожа писалище от времето на крал Джордж. Фактът, че не беше почукала любезно на вратата на всекидневната, ми подсказа, че се е случило нещо вълнуващо.

— Вече? — изумено я погледнах.

— Казах на бившата си шефка, че търся нещо за фамилията Дьо Клермон — изображение на дърво, нарисувано от Атанасий Кирхер. — Фийби се огледа из стаята. Вещото й око беше привлечено от черно и златно ковчеже с китайски мотиви на една поставка, бамбуковата резба на един стол, разноцветните копринени възглавнички по шезлонга до прозореца. После погледна стените и измърмори името Жан Пилемен и думички като „невъзможно", „безценно“ и „музей".

— Но илюстрациите в Книгата на живота не са дело на Кирхер. — Намръщих се и взех разпечатката. — И това не е рисунка. А страница, откъсната от ръкопис.

— Приписването и произходът са особено важни за добрата продажба — обясни Фийби. — Изкушението да се свърже рисунката с Кирхер е неустоимо. А ако краищата на пергамента са почистени и текстът е невидим, това ще вдигне още повече цената като самостоятелна рисунка или картина.

Прегледах съобщението. Започваше с хаплива забележка за напускането и бъдещото семейно положение на Фийби, но вниманието ми се привлече от следващите редове:

Не намирам записи за продажба или покупка на „алегория на Дървото на живота, за която се предполага, че навремето била изложена в музея на Атанасий Кирхер, SJ,* в Рим“. Възможно ли е това да е изображението, което търсят Дьо Клермон?

* Societas jesu (лат.) — Общество на Иисус, орден на йезуитите. — Б. пр.

— Кой го е купил? — прошепнах, почти не смеех да си поема дъх.

— Силвия отказа да ми каже — рече Фийби и посочи последните редове на имейла. — Продажбата била скорошна и подробностите са поверителни. Разкри ми обаче цената — хиляда шестстотин и петдесет паунда.

— Само толкова? — възкликнах. Всяка от книгите, които бе купила Фийби за мен, струваше далеч повече.

— Вероятната връзка с Кирхер не била достатъчно сигурна, за да накара потенциалните купувачи да платят повече — обясни тя.

— Наистина ли няма начин да открием самоличността на купувача? — Вече започвах да си мисля, че ще ми се наложи да използвам магия, за да науча повече.

— „Сотбис“ не могат да си позволят да издават тайните на клиентите си — поклати глава Фийби. — Представи си как би реагирала Изабо, ако някой наруши личното й пространство.

— Викаше ли ме, Фийби? — Свекърва ми се появи на сводестия вход, преди семето на плана ми да успее да пусне първите си филизи.

— Фийби е открила, че една скорошна продажба в „Сотбис“ описва рисунка, която много прилича на онази, която търся — обясних на Изабо. — Но отказват да ни кажат кой е купувачът.

— Знам къде се държат записите на продажбите — каза Фийби. — Мога да погледна, когато отивам да си предам ключовете.

— Не, недей. Твърде рисковано е. Ако ми кажеш къде точно се намират, може да успея да измисля начин да се доберем до тях. — Някаква комбинация от моята магия и бандата крадци и изгубени момчета на Хабърд би могла да свърши работа. Но свекърва ми имаше свои идеи.

— Изабо дьо Клермон търси лорд Сътън. — Ясният й глас отекна от високия таван на помещението.

Фийби изглеждаше шокирана.

— Не можеш просто да се обадиш на директора на „Сотбис“ и да очакваш да изпълни желанието ти.

Явно Изабо можеше — и го правеше.

— Чарлз. Отдавна не сме се чували. — Изабо се отпусна в един стол и остави перлите й да се посипят между пръстите й. — Толкова беше зает напоследък, че трябваше да разчитам на Матю за новини за теб. Онова рефинансиране, което ти уреди, помогна ли ти да постигнеш целта си?

Изабо отвръщаше с тихи, окуражаващи „ах“ и „ох“ и показваше колко е впечатлена от ума му. Ако трябва да опиша поведението й, бих се изкушила да го нарека котешко — стига котето да е всъщност новороден бенгалски тигър.

— О, Чарлз, толкова се радвам. Матю беше сигурен, че ще се получи. — Изабо деликатно прокара пръст по устните си. — Питам се дали не би могъл да ми помогнеш с един малък проблем. Разбираш ли, Маркъс ще се жени, за една твоя служителка. Запознали се, докато купувал онези миниатюри, които бе така добър да ми осигуриш през януари.

Не успях да чуя точния отговор на лорд Сътън, но нямаше как да объркам топлите доволни тонове в гласа му.

— Изкуството на съчетаването — кристално се разсмя Изабо. — Ама че си остроумен, Чарлз. Маркъс страшно искаше да направи на Фийби специален подарък, нещо, което помни, че е виждал много отдавна. Рисунка на родословно дърво.

Опулих се.

— Пссст! Не е родословно дърво, а...