Книгата на живота

— Архетипите са оригиналните модели. Виж, това тук са подлунният свят, небето и човекът — каза тя, сочейки последователно трите диска около архетипното око. — Всеки от тях е свързан със света на архетипите, мястото, от което произхождат, както и помежду си. Мотото обаче намеква, че трябва да гледаме на веригите като на възли. Не съм сигурна дали това има някакво значение.

— Според мен определено има — промърморих под нос, вече напълно сигурна, че Атанасий Кирхер и разпродажбата на Вила Мондрагоне са решаващи брънки в поредицата събития, водещи от Едуард Кели в Прага до последния липсващ лист. По някакъв начин отец Атанасий трябва да е научил за света на създанията. Или това, или той самият е бил от тях.

— Дървото на живота е мощен архетип само по себе си, естествено — замислено продължи Фийби. — То описва и отношенията между различните части на сътворения свят. Не случайно генеалозите използват родови дървета, за да илюстрират произхода.

Да имаш в семейството специалист по история на изкуството се оказваше неочаквано преимущество както от изследователска гледна точка, така и за общуване. Най-сетне имах с кого да си говоря за тайнствени изображения.

— А ти вече знаеш колко важни са дърветата на познанието в научната образна система. Е, не всички са толкова представителни — със съжаление рече Фийби. — Повечето са просто разклоняващи се диаграми, като Дървото на живота на Дарвин от „За произхода на видовете“. То бе единствената илюстрация в цялата книга. Жалко, че Дарвин не се е сетил да наеме подходящ художник, както е направил Кирхер — някой, който да създаде нещо наистина великолепно.

Завързаните на възли нишки, които чакаха мълчаливо навсякъде около мен, започнаха да звънят. Пропусках нещо. Някаква силна връзка, която бе на крачка от мен, само да...

— Къде са всички? — Хамиш надникна в стаята.

— Добро утро, Хамиш — с топла усмивка поздрави Фийби. — Ленард отиде да вземе Сара и Фернандо. Другите са някъде наоколо.

— Здрасти, Хамиш. — Галоуглас махна от прозореца към градината. — По-добре ли си, след като се наспа, лельо?

— Много по-добре, благодаря. — Вниманието ми обаче беше насочено към Хамиш.

— Не се е обаждал — меко каза той в отговор на мълчаливия ми въпрос.

Не бях изненадана. Въпреки това забих поглед в новите си книги, за да скрия разочарованието си.

— Добро утро, Даяна. Здравей, Хамиш. — Изабо влезе плавно в стаята и поднесе бузата си на демона. Той я целуна послушно. — Фийби намерила ли е книгите, които ти трябват, Даяна? Или трябва да продължи с търсенето?

— Фийби е свършила изумителна работа, при това много бързо. Боя се обаче, че още се нуждая от помощ.

— Е, нали затова сме тук. — Изабо направи знак на внука си да влезе и ме погледна. — Чаят ти е изстинал. Март ще донесе още, а след това ще ни кажеш какво трябва да се прави.

След като Март прилежно се появи (този път с нещо ментово и без кофеин вместо силния черен чай, който ми бе наляла Фийби) и Галоуглас се присъедини към нас, аз извадих двата листа от Ашмол 782. Хамиш подсвирна.

— Това са две илюстрации, махнати през шестнайсети век от Книгата на живота — ръкописа, известен днес като Ашмол 782. Остава да се намери още една — изображение на дърво. Прилича донякъде на това. — Показах им илюстрацията от книгата за магнетизма на Кирхер. — Трябва да го намерим преди всеки друг, което ще рече преди Нокс, Бенджамин и Паството.

— Защо всички ламтят толкова за Книгата на живота? — Проницателните маслинени очи на Фийби гледаха простодушно. Запитах се колко ли дълго ще останат такива, след като стане Дьо Клермон и вампир.

— Никой от нас не знае — признах. — Книгата гримоар ли е? Разказ за произхода ни? Някакъв вид летопис? Държах я в ръцете си два пъти, веднъж в повредено състояние в Бодлианската библиотека в Оксфорд и веднъж в стаичката на чудатостите на император Рудолф, когато беше цяла и непокътната. Още нямам ясна представа защо толкова много създания търсят книгата. Мога да кажа със сигурност едно. Книгата на живота е пълна със сила. Сила и тайни.

— Нищо чудно, че вещиците и вампирите така жадуват да се сдобият с нея — иронично подхвърли Хамиш.

— Демоните също, Хамиш — поправих го. — Питай Агата Уилсън, майката на Натаниел. Тя също я желае.

— Къде намери втората страница? — Той докосна изображението с драконите.

— Донесоха ми я в Ню Хейвън.

— Кой? — попита Хамиш.

— Андрю Хабърд. — След предупрежденията на Изабо не бях сигурна колко мога да разкрия. Но Хамиш беше нашият юрист. Не можех да пазя тайни от него. — Той е вампир.

— О, много добре знам кой и какъв е Андрю Хабърд. В края на краищата съм демон и работя в Сити — разсмя се Хамиш. — Но съм изненадан, че Матю му е позволил да припари до вас. Не може да го понася.

Бих могла да обясня колко много са се променили нещата и защо, но историята за Джак Блекфрайърс трябваше да се разкаже от Матю.

— Какво общо има липсващата илюстрация с дървото с Атанасий Кирхер? — попита Фийби, с което върна вниманието ни обратно към проблема.