Книгата на живота

В копнежа си за по-уютна атмосфера слязох на партера. В дневната нямаше никого, така че обиколих различните кабинети, салони и сутрешни стаи, докато не открих една по-скромна трапезария от онази горе. Намираше се в задната част на къщата и сводестият й прозорец гледаше към малка закътана градина. Стените бяха боядисани така, че да напомнят тухли, и придаваха на помещението топла, уютна атмосфера. Около поредната махагонова маса, този път кръгла, имаше само осем стола. Върху нея внимателно бяха подредени различни стари книги.

Фийби влезе и постави поднос с чай и препечени филийки на бюфета.

— Март ме предупреди, че ще станеш всеки момент. Каза, че първо ще имаш нужда от това и че ако още си гладна, можеш да слезеш в кухнята за яйца и наденички. По принцип не ядем тук, но храната изстива като камък, докато стигне до трапезарията горе.

— Какво е всичко това? — Посочих масата.

— Книгите, които поиска от Хамиш — обясни Фийби и намести един том, който беше поставен малко под ъгъл. — Очакваме още няколко неща. Ти си историк, затова ги подредих в хронологичен ред. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Но аз ги поръчах едва в четвъртък — озадачено възкликнах. Сега бе неделя сутринта. Как беше успяла да постигне подобно нещо? На една от книгите имаше заглавие и дата — Arca Noe 1675, изписани с четлив женски почерк, заедно с цената и името и адреса на търговеца.

— Изабо познава всеки търговец в Лондон. — Устните на Фийби се извиха в дяволита усмивка, която превърна лицето й от привлекателно в прекрасно. — И нищо чудно. Фразата „цената няма значение“ ще вдигне на крак всяка аукционна къща, независимо от часа, дори през уикенда.

Взех друг том — Obeliscus Pamphilius — и отворих корицата. На форзаца се мъдреше разкраченият подпис на Матю.

— Първо прерових библиотеките тук и в Пикъринг Плейс. Едва ли има особен смисъл да купуваш нещо, което вече притежаваш — обясни Фийби. — Матю има доста разностранни вкусове, когато става въпрос за книги. В Пикъринг Плейс открих първото издание на „Изгубеният рай“, а горе попаднах на първото издание на „Алманах на бедния Ричард“ на Франклин.

— Пикъринг Плейс ли? — Не можах да се сдържа и проследих с пръст буквите от подписа на Матю.

— Къщата на Маркъс при двореца Сейнт Джеймс. Подарък от Матю, доколкото разбрах. Живял е там преди да построи Клермон Хаус. — Фийби сви устни. — Маркъс може и да е запленен от политиката, но не мисля, че е приемливо Магна Харта и едно от оригиналните копия на Декларацията за независимост да остава в частни ръце. Сигурна съм, че ще се съгласиш.

Пръстът ми се отдели от страницата. Образът на Матю остана да се рее за момент над празното място, където доскоро бе подписът му. Фийби се облещи.

— Извинявай — смотолевих и пуснах мастилото обратно върху хартията. То се завихри по повърхността и отново се подреди в подписа на съпруга ми. — Не бива да практикувам магия пред топлокръвни.

— Но ти не произнесе никакви думи, нито написа заклинание. — Фийби ме погледна объркано.

— На някои вещици не им е нужно да рецитират заклинания, за да правят магия. — Помнех думите на Изабо и се постарах обяснението ми да е колкото се може по-кратко.

— О. — Тя кимна. — Имам да уча още много за създанията.

— Аз също. — Усмихнах й се топло и Фийби се усмихна нерешително в отговор.

— Предполагам, че се интересуваш от илюстрациите на Кирхер? — попита тя, докато внимателно отваряше друг том. Беше книгата му за магнетизма, Manges sive De Arte Magnetica. На гравираната титулна страница имаше високо дърво, по чиито разпрострели се клони растяха плодовете на познанието. Те бяха свързани с вериги помежду си, намеквайки за връзката помежду им. Божественото око в центъра гледаше от вечния свят на архетипите и истината. Между клоните и плодовете се виеше лента, върху която бе изписан на латински девизът Omnia nodis arcanis connexa quiescunt. Превеждането на девизи е трудна работа, тъй като смисълът им е нарочно загадъчен, но повечето учени смятаха, че става въпрос за скритите магнитни влияния, които според Кирхер обединявали света в едно: „Всички неща са в покой, свързани с тайни възли“.

— „Всички чакат мълчаливо, свързани с тайни възли“ — промърмори Фийби. — Кои са тези „те“? И какво чакат?

Без детайлни познания върху идеите на Кирхер за магнетизма Фийби беше разчела напълно различно значение в надписа.

— И защо тези четири диска са по-големи? — продължи тя, сочейки центъра на страницата. Три от дисковете бяха подредени в триъгълник около четвъртия, в който имаше немигащо око.

— Не съм сигурна — признах, докато четях латинските описания към изображенията. — Окото символизира света на архетипите.

— О! Произходът на всички неща. — Фийби се вгледа по-отблизо в изображението.

— Какво каза? — Собственото ми трето око се отвори, внезапно заинтригувано от онова, което имаше да каже Фийби Тейлър.