Кобрата

Кал Декстър изслуша съобщението 24 часа по-късно. После се видя с Пол Деверо.

— В Картахена има един човек, заварчик. Описват го като гениален в занаята. Работи за Картела. Прави тайници в железните корпуси, толкова умело скрити, че са практически неоткриваеми. Мисля, че трябва да посетя този Хуан Кортес.

— Съгласен съм — каза Кобрата.

6

Къщата бе малка, подредена и спретната — от онези, които те карат да вярваш в твърдението, че хората, живеещи на подобни места, са горди, че са се издигнали от прости работници до опитни майстори.

Заварчикът бе открит от местния представител на британската АТОП. Тайният агент в действителност бе новозеландец, прекарал дълги години в Централна и Южна Америка, вследствие на което испанският му бе като майчин език. Работеше под дълбоко прикритие като преподавател по математика във Военноморската академия за кадети. Длъжността му даваше достъп до цялата администрация в Картахена. Точно негов приятел в кметството бе открил къщата на базата на данъците върху парцелите земя.

Отговорът му на запитването на Кал Декстър бе похвално къс: Хуан Кортес, занаятчия на свободна практика, наеман в корабостроителницата. Беше добавено и уверението, че не съществува друг Хуан Кортес, живущ наблизо до частните имения, обсипали склоновете на хълма Серо ла Попа.

След три дни Кал Декстър пристигна в града, легендиран като турист средна ръка, отседнал в евтин хотел. Нае скутер — един от десетината хиляди в града. Картата на града му помогна лесно да открие уличката в предградието Лac Флорес. Запомни мястото и мина със скутера покрай него.

На следващата сутрин още преди зазоряване отново бе на улицата, клекнал до спряната машина, чиито изтърбушени вътрешности лежаха пръснати на тротоара пред него. Светлините в къщите наоколо светваха една след друга — хората се събуждаха за поредния работен ден. Това включваше и номер седемнайсет. Картахена е южнокарибски курорт и времето е тропическо през цялата година. Тази ранна мартенска сутрин беше меко. По-късно щеше да стане горещо. Работещите най-далече вече излизаха за работа. От мястото си Декстър можеше да види паркирания на запазеното място пред къщата „Форд Пинто“, над който през щорите се виждаха светлините в кухнята — семейството закусваше. В седем без десет заварчикът излезе.

Декстър не помръдна. Нямаше смисъл — скутерът му бе разглобен на части. Този ден не беше за проследяване, а само за отбелязване часа на тръгване. Надяваше се Хуан Кортес да тръгне за работа по същото време и на следващия ден. Проследи с поглед отдалечаващия се към главната улица форд. На следващия ден щеше да го чака на онзи ъгъл, този път с каска и яке, яхнал скутера. Фордът зави на ъгъла и изчезна. Декстър оправи „повредата“ и се върна в хотела.

Бе видял колумбиеца достатъчно отблизо, за да може да го разпознае. Знаеше колата му и регистрационния й номер.

Следващата сутрин бе копие на предишната. Лампата в кухнята светна, семейството закуси, размениха се целувки. Декстър беше на ъгъла още в шест и половина, моторът мъркаше на празен ход, а той се преструваше, че говори по мобилния си телефон, за да не се чудят малцината пешеходци защо е спрял. Не че някой му обърна внимание. Фордът с Хуан Кортес зад волана мина покрай него в седем без петнайсет. Той му даде сто метра аванс и го последва.

Заварчикът мина през квартал Ла Куинта и пое на юг по крайбрежния път Каретера Тронкал. Почти всички докове бяха тук, на брега на океана. Трафикът се засилваше, но за да се застрахова, в случай че Кортес бе подозрителен, Декстър на два пъти спира зад камиони, когато чакаха на червен светофар.

Първия път излезе иззад камиона, обърнал якето си наопаки — от яркочервено сега то бе станало небесносиньо. Втория път остана само по бялата си риза. Беше си един от мнозината скутеристи на път за работа.

Пътуването изглеждаше безкрайно. Трафикът оредяваше. Останалите участници в движението се насочваха към доковете в Каретера де Мамонал. Декстър смени дегизировката си още веднъж, като този път свали каската и я стисна между краката си, а на главата си сложи бяла вълнена шапка. Мъжът пред него като че ли не обръщаше внимание на нищо, но заради оредялото движение Декстър трябваше да изостане на стотина метра. Накрая заварчикът най-сетне отби. Бяха на двайсет и пет километра южно от града, подминали доковете за танкери и нефтения терминал, където се обслужваха товарните кораби с общо предназначение. Декстър запомни големия рекламен знак на входа на алеята, водеща към корабостроителницата „Сандовал“.

Остатъка от деня прекара в път обратно до града и търсене на място, където да стане отвличането. Намери го късно следобед — самотна отсечка, където пътят беше само двулентов и от него тръгваха пътеки към гъста крайбрежна горичка. Пътят продължаваше с прави отсечки от по 500 метра в двете посоки, после следваха завои.

Вечерта Декстър изчака на разклона, където пътят за Сандовал излизаше на магистралата. Фордът се появи малко след 6 часа. Вече се здрачаваше. Фордът беше една от десетките коли и скутери, които бързаха към дома.