Кобрата

Хуан Кортес намали и спря. Дружелюбно усмихнат полицай се приближи до сваления поради задушливата влага на нощта прозорец.

— Моля, слезте от колата, сеньор — каза Декстър я отвори вратата. Кортес се намръщи, но слезе. След това всичко се разви прекалено бързо за него. По-къснo си спомняше само двама мъже, материализирали се в мрака… силни ръце… напоена с хлороформ кърпа… кратка борба… избледняващо съзнание… мрак.

Двамата мъже хванаха Кортес за рамената и краката и го сложиха във вана за по-малко от трийсет секунди. Декстър седна зад волана на форда и го скри в същата отбивка, в която чакаше ванът. После изтича обратно до шосето.

Петата зелена барета беше на волана на вана, а шестата дойде с него. Щом стигнаха до шосето, Декстър прошепна уговорената фраза в ръчната си радиостанция и първите двама я чуха, прибраха светофарите от пътя и махнаха на спрелите коли да продължават.

Две коли приближиха Декстър откъм корабостроителницата, три — откъм града. Любопитните шофьори видяха на банкета полицай, изправен до спрял мотопед и изглеждащ замаян мъж, стиснал главата си с ръце — това бе шестият от екипа, по дънки, маратонки и пилотско яке. Полицаят нетърпеливо им махна да продължават. „Какво толкова сте зяпнали, пиян е“.

Колите продължиха и обичайният трафик се възстанови. За следващите шофьори вече нямаше нищо интересно. Шестимата мъже, двете аварийни червени светлини и мотопедът вече бяха изтеглени в отбивката и натоварени във вана. Изпадналият в безсъзнание Кортес бе сложен в плетен кош. От друг подобен кош беше изваден трупът в специален чувал. Тялото бе омекнало и вече понамирисваше.

Ванът и колата си размениха местата и излязоха на заден ход до шосето. Изпадналият в несвяст Кортес остана без портфейла си, без мобилния си телефон, пръстена с монограм, часовника и медальона с Лика на светеца, негов покровител. Трупът, вече изяден от чувала, беше предварително облечен в същия като на Кортес сив памучен работен комбинезон.

Тялото бе „окомплектовано“ с личните вещи на Кортес. Портфейлът бе натикан под задника на трупа зад волана на форда. После четирима от яките барети засилиха колата отзад и я забиха в едно крайпътно дърво.

Другите две зелени барети свалиха от вана две туби бензин и поляха форда. Десетина литра стигнаха. Резервоарът на колата щеше да експлодира и да оформи огненото кълбо.

Щом свършиха работата си, шестимата се качиха във вана. Щяха да изчакат Декстър на три километра по-нататък по пътя. Минаха две коли. След това настъпи затишие. Черният ван изскочи от отбивката и пое към града. Декстър го изчака да се скрие от поглед, извади напоен с бензин парцал, увит около камък, запали го със запалка „Зипо“ и го хвърли. Пламъкът лумна с глух звук и фордът се запали. Декстър яхна мотопеда и бързо се отдалечи.

След два часа, през които не се случи нищо интересно, ванът мина през портала на военната база в Маламбо, зави към разтворените врати на товарното отделение на чакащия „Херкулес“ и се качи по рампата. Уведоменият с обаждане по мобилен телефон екипаж беше извършил предполетните формалности и двигателите вече работеха. Вратите на товарния отсек се затвориха, пилотът увеличи тягата, рулира до точката за излитане, ускори по пистата, издигна се във въздуха и полетя към Флорида.

Напрежението вече преминаваше в широки доволни усмивки, ръкостискания и дружеско удряне на юмруци. Омекналият Хуан Кортес бе изваден от коша за пране и внимателно положен на матрак. Инжектираха му препарат, който щеше да му гарантира няколко часа сън без сънища.

Към десет вечерта сеньора Кортес не беше на себе си от тревога. Телефонът беше записал съобщение от съпруга й, получено, докато тя беше навън. Хуан обясняваше, че има спукана гума и че ще закъснее с около час. Синът им се бе върнал от училище и дори вече ей беше написал домашното. После бе поиграл на геймбоя, но след това и той бе започнал да се тревожи и се бе опитал да успокои майка си. Тя бе опитала няколко пъти да се свърже с Хуан на мобилния му телефон, но никой не отговаряше. По-късно, след като пламъците го бяха унищожили, телефонът изобщо бе спрял да звъни. В десет и половина тя се обади в полицията.

Чак в два и половина след полунощ някой в управлението на полицията в Картахена направи връзка между катастрофиралата и изгоряла на шосето за Мамонал кола и паникьосаната жена в Лac Флорес, съобщила, че съпругът й не се е прибрал от работа на дока. Мамонал — сети се младият полицай, застъпил нощна смяна — бе мястото, където се намираха кораборемонтните докове. Полицаят прояви инициативата да позвъни в моргата на градчето.

Тази вечер и нощ имаше четири смъртни случая: убийство след свада между две гангстерски банди в района на червените фенери, две тежки пътни катастрофи и сърдечен удар в кино.