Кобрата

На третия ден Декстър влезе със скутера в корабостроителницата. Не се виждаше охрана и той тръгна на обиколка. Намери служебния паркинг и видя там форда, чийто собственик явно се трудеше с оксижен в ръка нейде из сухия док.

На следващата сутрин Кал Декстър се върна в Маями, за да наеме помощници и да планира това-онова.

Пристигна във военната база в Маламбо, където американците поддържат съвместно присъствие в трите рода войски. Кацна с „Херкулес С130“, излетял от военновъздушна база „Елгин“ във Флорида. Толкова много черни операции се провеждат от Елгин, че базата е известна като Шпионската централа.

Нужното му оборудване се намираше в херкулеса заедно с шест зелени барети. Макар да бяха дошли от Форт Луис, щата Вашингтон, това бяха хора, с които вече бе работил, така че бе удовлетворен. Форт Луис е дом на Първа група на специалните сили, известна като Оперативна група (ОГ) Алфа 143. Шестимата бяха специалисти по планински операции, макар в Картахена да нямаше планини.

Имаше късмет да ги намери в базата, дошли от Афганистан и вече доста скучаещи. Когато чуха, че се предлага участие в кратка черна операция, всички изявиха желание, но му трябваха само шестима. Двама от тях, по негово настояване, бяха латино и с перфектен испански. Никой нямаше представа за какво става дума и като се изключеха някои най-общи неща, не беше нужно да знаят нищо — щяха да им кажат нужното само за мисията. Нищо повече.

За краткото време, което бе дал на екипа за доставки на „Проект Кобра“, Декстър бе повече от доволен от постигнатото. Черният ван без прозорци беше произведен в Америка, но същото се отнасяше за половината коли по пътищата на Колумбия. Документите му бяха наред, а регистрационният номер нормален за Колумбия. От двете му страни имаше стикери, които гласяха: „Лавандерия де Картахена” — вановете, с които се разнася пране, рядко будят подозрение.

Той провери трите полицейски униформи, каквито използваха в Картахена, нагласените да светят на червено преносими светофарни стойки и замразеното тяло, заровено в сух лед и сложено в ковчег с автономно охлаждане. Това щеше да остане на борда на херкулеса, докато не им потрябва.

Колумбийската армия бе много гостоприемна, но не се налагаше да се злоупотребява с готовността й да прави услуги.

Кал Декстър прегледа набързо трупа: нужната височина, желаното телосложение, нужната възраст. Нещастник, пожелал да живее без удобства в горите на Вашингтон, намерен умрял от измръзване и докаран преди два дни в моргата в Келсо от рейнджърите на Сейнт Хелън.

Декстър позволи на екипа да проведе две „сухи“ тренировки. Момчетата огледаха през деня и през нощта избраната от него 500-метрова отсечка, където пътят се стесняваше.

На третата нощ проведоха операцията. Всички знаеха, че най-важното е простотата и бързината на действие, така че следобед Декстър паркира вана по средата на дългия прав участък, където имаше пътека, водеща в крайбрежната тропическа гора. Декстър скри вана на петдесет метра по нея.

С докарания с оборудването мотопед в четири следобед отиде на служебния паркинг и като внимаваше да не го забележат, изпусна въздух от две от гумите на форда — едната задна и резервната в багажника. В четири и петнайсет бе обратно при екипа.

На паркинга на Сандовал Хуан Кортес се приближи към колата си, видя спадналата гума, изруга и отвори багажника за резервната. Когато установи, че и тя е омекнала, изруга още по-ядосано и взе помпа от близкия склад. Когато най-сетне седна зад волана, беше минал час и половина и нощта се бе спуснала. Всичките му колеги отдавна се бяха прибрали по домовете си.

На пет километра от корабостроителницата един човек стоеше скрит сред крайпътната зеленина. Носеше очила за нощно виждане. Понеже колегите на Кортес вече се бяха разотишли, трафикът по пътя беше незначителен. Човекът в зеленината бе американец, но говореше перфектно испански и беше облечен в униформа на картахенската пътна полиция. Знаеше как изглежда фордът „Пинто“ от направените от Декстър снимки. Колата мина покрай него в седем и пет. Той извади фенерче и направи с него три къси примигвания в посока на движение на колата.

По средата на пътя Декстър извади червената предупредителна светлина, размаха я ветрилообразно срещу приближаващите фарове и Кортес намали.

Останалият отзад мъж, който бе чакал в зеленината на дърветата, измъкна и постави насред пътя стойка с червена светлина, включи светофара и през следващите две минути задържа две други коли, движещи се към града. Един от шофьорите раздразнено подаде глава през прозореца:

— Que pasa?

— Dos momentos, nada mas — отговори „полицаят“. Две минути, не повече.

На 500 метра по-нататък в посока към града друга зелена барета с полицейска униформа блокира движението със своята червена светлина и през следващите две минути спря три идващи откъм града коли. Това осигури спокойствие в заградената централна част, защото възможните свидетели не можеха да видят нищо, скрити зад завоите.