Когато боговете се смеят

— Не, Юрочка, не смятам така. Нито за миг не си го помислям. Рязката промяна на начина на живот може да се окаже катастрофална и за теб, и за жена ти, и за Людмила. С една дума, за всички, които разводът ти би засегнал. Трябва много внимателно да прецениш и да се опиташ да разбереш какво ще стане с всеки от вас, ако ти се решиш на тази стъпка. На първо място — какво ще стане с теб. Ще ти приведа един малък пример, не е измислен, аз познавам тази жена. Преди много години тя се разведе, но докато търсеше възможност да напусне общото им жилище, бившият й съпруг се разболя. От множествена склероза. Лош късмет. И така тя в продължение на седем години се грижеше за него, обръщаше го в леглото, сменяше памперси, ставаше нощем, даваше му ту да пие вода, ту да яде. Жилището се беше вмирисало на лекарства и урина и единственото, за което мечтаеше тази жена, беше бившият й съпруг да си отиде и тя да направи ремонт. Имаше любим мъж, неженен, готов начаса да се оженят, но тя не можеше да изостави болния си бивш съпруг и като хлапачка тичаше на срещи. Най-сетне нещастният човек почина. И какво мислиш? Че тя се втурна да ремонтира жилището? Че тутакси се омъжи? Нищо подобно! Седи и по цял ден плаче. Чувства се самотна. Чувства се празна. Вече няма за кого да се грижи. Защото за седем години кошмарът се бе превърнал в неин начин на живот, към който — хубав или лош — тя се бе адаптирала, бе се сляла с него. И се разбра, че тя не умее и не иска да живее другояче. Изясни ли ти се мисълта ми?

— Слушай — внезапно се усмихна Коротков, — ти да не си намислила да се развеждаш?

Настя го погледна смаяно и дори си изтърва цигарата от изненада.

— Какви ги дрънкаш? Откъде ти хрумна?

— Ами хрумна ми, приятелко, защото прекалено стройна система от аргументи си изградила, която не се ражда така, между другото, в спонтанен разговор. Човек трябва дълго да обмисля тези неща, за да разсъждава като тебе. Признай си, разочарова ли се от семейния живот?

— Юрка, ти си непоправим! Защо непременно трябва да се учим от собствения си живот? Не можем ли да си правим изводи, като наблюдаваме околните?

— Например мен, така ли? — ядосано примижа Юрий. — Опитно зайче ли си намери?

— И теб, и Ирочка, която все не се омъжва за нашия Мишаня. Мислиш ли, че не й се иска да стане семейна жена? И още как й се иска! Мислиш ли, че Мишка не й харесва? Харесва й. Тя искрено го обича. Но ролята на бавачка в семейство Стасови се е превърнала в неин начин на живот и тя, може би дори несъзнателно, поставя нови и нови условия за техния брак само за да отложи сватбата. Тя се страхува, Юра. Опитва се да измисли схема, при която, вече станала съпруга на Мишка, да запази предишния си начин на живот. За тази цел й е нужно Мишка да намери възможност и замени апартамента, в който живее с майка си, срещу две гарсониери, едната, от които непременно да бъде в блока на Стасов, та Иришка хем да продължи с отглеждането на малкия Гришенка, готвенето за Стасов и Татяна, хем същевременно да бъде добра съпруга на Михаил. Слушай, началство, не ти ли се струва, че с тебе се държим неприлично?

— Защо бе? — учуди се Коротков. — Какво толкова правим?

— Работният ден е в разгара си, а ние с тебе, вместо да вършим нещо, разсъждаваме за душата. Днес още дори не съм погледнала сводката.

Той неохотно стана от стола и тръгна към вратата.

— Ти, Аска, си напълнила главата си с неправдоподобни книжки, в които детективите ловят бандити денем и нощем без почивка, сякаш нямат и друг живот. Какво, не сме ли и ние хора? Нямаме ли си и ние вълнения и тревоги?

— Имаме си, имаме си — засмя се Настя. — Вълнения и тревоги колкото щеш. Между другото, за вълненията и тревогите. Да знаеш какво става с Лесников? Човек просто не може да го познае.

— С Лесников ли? — Юрий се усмихна и отвори вратата към коридора. — В случая се получава „между другото, за разводите“.

— Какви ги приказваш? — ахна тя. — Не може да бъде! Та всички знаят, че Игор обожава жена си и дъщеря си.

— Може, може. Е, труженичке наша, засега довиждане.

Коротков затвори вратата след себе си, като остави Настя насаме с цигарата, непрегледаната сводка за престъпленията през изминалото денонощие и чувството на дълбок смут в душата. Игор Лесников! Боже, боже…

Глава 2.

Олга с удоволствие се оглеждаше в голямото огледало, окачено на стената в банята. Току-що бе взела хладен душ и всяка клетчица от тялото й пееше от лекота и щастие. Какво пък, за своите трийсет и две години тя изглежда повече от добре, а преди три години, когато срещна Роман, никой не й даваше повече от деветнайсет-двайсет. Дори опитният Роман се подведе, сметна я за невръстна въртиопашка и не й обърна никакво внимание при първата им среща. По-точно — обърна й, но изящната й момичешка фигурка го измами и той веднага реши, че Олга е прекалено млада за него. Затова пък беше приятно изненадан, когато научи, че тя е вече на двайсет и девет и значи възрастовата разлика помежду им не е толкова катастрофално голяма, както си бе помислил в началото.