Когато боговете се смеят

— Напомням ти също, ако си забравила: до средата на юли ще се трепем за решаването на проблема с данъците, на двайсети юли пристига онази братовчедка на майка ми, възрастна и доста болна дама, която ще трябва да водя по лекари и да уреждам операцията й, а после да я посещавам в болницата, накрая да я прибера оттам и да я изпратя за вкъщи, а в средата на август съм обещал на татко да му помогна за ремонта на вилата, като отделя две седмици за тази работа. След което септември ще дойде много бързо, така че трябва да се подготвя предварително.

— Да, бях забравила за вилата — с виновен тон промърмори Настя. — Е, край, слънчице, аз тръгвам.

Тя успя да стигне до службата си, преди слънцето да пекне с всичка сила. На свежа глава успя да свърши много полезна работа: подреди документите, отнасящи се до текущите дела, както и материалите за аналитичните справки за състоянието на насилствената престъпност в града. Вече се беше приготвила точно в десет да се яви на оперативката в кабинета на полковник Гордеев, когато довтаса Коротков.

— Отбой на въздушната тревога — весело съобщи той, — спешно викат Житената питка в главното управление, няма да има оперативка. Можеш да се отпуснеш и да запалиш цигарка.

Настя още не бе успяла да отговори, когато вратата се отвори и в кабинета влезе лично Виктор Алексеевич.

— Аха, то се знае — изръмжа той, — котката я няма и мишките започват да лудуват. Вече се радвате на свободата? Сядай, Юра, трябва да поговорим.

Коротков обречено въздъхна и приседна на перваза — в стаичката на Настя имаше само един свободен стол и в случая той, естествено, бе предназначен за началника.

— Имам за вас две поръчения — приятно и неприятно. С кое да започна?

— Хайде да започнем с неприятното — предложи Настя, — а не да се тормозим какво ли ще е то.

— Е, както кажеш… — Гордеев помълча няколко секунди, като местеше поглед от Настя към Коротков и обратно. — Та така, деца мои, работите с Лесников вървят зле. Научих, че жена му го напуснала. Сигурно и вие знаете това. Искам някой от вас, а още по-добре двамата да поговорите с нея.

— За какво? — учуди се Настя. — Не разбирам за какво може да се разговаря с нея в такава ситуация. Ако тя не иска да живее повече с него, значи не иска и толкоз. Какви разговори могат да помогнат тук?

— Ти си още млада — поклати глава Гордеев, — нищо не знаеш за живота. Извадила си късмет със съпруг и сега мериш всички със своя аршин. Хайде, отговори ми — защо съпругите напускат оперативните работници?

— Защото вече не ги обичат — бързо отговори Настя.

— И освен това, защото…

— Защото оперативните работници им изневеряват.

— Друго?

Тя се запъна. Така де, нима има някакви други причини, поради които една съпруга да напусне мъжа си? Или тя го е разлюбила, или той нея, няма други варианти.

— Ето, виждаш ли!

Гордеев леко се наведе напред, при което столът заплашително изскърца под масивното му тяло, и насочи към Настя дебеличкия си показалец.

— Аз пък ще ти кажа, малката, че нас, оперативните работници, жените ни напускат често, защото не разбират нашата работа, не схващат нейната специфика. Защото работата ни е гадна, знаеш го, а ако не го знаеш, ето, питай любезното си приятелче Коротков как реагира неговата скъпа половинка. Или задай същия въпрос на любимия си колега Коля Селуянов — защо го напусна първата му съпруга. Да речем, оперативният работник разработва млада дама, води я на ресторант, танцува с нея разни валсове и танга, може да се каже — притиска я до гърдите си, че как иначе, нали за нея не е ченге, а кавалер. Е, и след такава една вечер, след като изпрати мадамата до мястото на дислокацията, цъфва вкъщи в един през нощта, целият ухаещ на коняк и чужд парфюм. Една нормална жена ще се зарадва ли на такова нещо? Просто забрави! Ще кажеш, че е въпрос на доверие, нали?

— Ще кажа — съгласи се Настя.