Когато боговете се смеят

— Правилно, но само в случай че съпругата разбира спецификата на работата ни. Ами ако не я разбира? Съпругата се е приготвила за посещение при майка си — за рожден ден или просто за семейна гощавка, издокарала е детето, направила си е прическа и маникюр, изгладила е ризата на мъжа си. И не щеш ли, пет минути преди да излязат, в неделя, забележи, мъжът й, й съобщава, че трябва спешно да тръгне за работа и че тя ще трябва да отиде на гости сама, и то с градския транспорт, защото той няма да може да я закара. Ще й хареса ли? Първия път ще го изтърпи, втория — също, а на третия ще избухне. Заминават заедно на почивка, планирали са безброй неща, а на третия ден съпруга й го викат в службата. Или пък мъжленцето просто изчезва за няколко дни или седмици, казва, нали, не се тревожи, мила, заминавам в командировка, не знам кога ще се върна, не мога да ти кажа къде отивам, няма да се обаждам по телефона, чакай и се надявай някак си сама. Тръгва той, а жена му се тормози — наистина ли работи, или се гушка в някое легло с друга жена. Нали не може да се обади по телефон, не може да провери. Доверието си е доверие, но не бива да го подлагаме на изпитание твърде дълго, то се губи бързо. Малко са жените, които разбират всичко това и се омъжват за нас с ясната представа за нещата. Повечето дори не подозират какъв ад, какъв ежедневен изпит е да бъдеш съпруга на детектив. Не издържат и напускат съпрузите си. Обичат ги, но не могат повече да живеят така. Ето, именно по този въпрос ви моля, деца мои, да поговорите със съпругата на Лесников. Естествено, ако тя го напуска заради друг мъж, е отделен въпрос. Но ако бракът им все още може да бъде спасен, ние всички трябва да се вдигнем и да помагаме. Защото аз повече не мога да гледам Игор такъв, сърцето ми се къса. Не само ми е мъчно по човешки за момчето, но и като началник не мога да се примиря, че губя един подчинен. В такова състояние Лесников е бреме за другите. Не мога да му възложа никаква работа, ще я провали. Възлагам му разни дребни задачи, а по-сложните случаи се струпват върху всички вас.

— Да, но защо аз, Виктор Алексеевич? — възмути се Коротков. — Да не би да съм най-добрият приятел на Игор? Защо превръщате мен в жертва?

Гордеев бавно се обърна заедно със стола — сега стоеше с лице към прозореца и разглеждаше от упор своя заместник.

— Не си жертва, Юрий Викторович, ти си мой заместник. Ясно? И ще правиш това, което ти наредя. Що се отнася до най-добрия приятел, доколкото съм информиран, Лесников изобщо няма добри приятели в нашия отдел, с никого не се сближава и пред никого не си излива душата. Така че дали ще си ти, или някой друг — няма значение. А ти си му началник, за жена му това все пак би означавало нещо.

— Е, добре — предаде се Юра, — но защо ангажирате и Аска?

— Ами за компания, за да не ти е скучно. Но ми харесва, че се втурна да я защитаваш, това означава, че у теб бавно, но сигурно покълва ръководителят, който винаги закриля своите хора пред висшестоящото началство. Браво, днес ти пиша отличен. Край, деца мои, дискусията приключи. Възложих ви задачата, изпълнявайте. Да пристъпим към втората част.

— Към приятната ли? — оживи се Коротков. — Ей, най-сетне!

Гордеев чевръсто се надигна от стола и с леко движение на крака го отмести към стената.

— Вчера, деца мои, е бил открит трупът на някой си господин Курбанов, един доста млад човек. В този господин няма нищо особено, започнали да се занимават със случая в съответното районно управление. И много бързо се разбрало, че преди няколко седмици в друг район бил убит друг господин на име Фризе, също доста млад. И се оказало, че тези двама господа са убити на следващия ден, след като са били на концерт на популярната сред младежта рок група „Би Би Си“. Изводът е ясен и прост, както обикновено: двата криминални случая са обединени при един следовател, съответно оперативната работа ляга върху нас плюс момчетата от територията, което е нормално. Анастасия, ти си старшата по тези убийства, разните там музики и сферата на висшите изкуства са ти любима тема. Коротков, виж как са натоварванията и когато се върна от министерството, ще очаквам твоите предложения кой друг ще работи с Каменская.

Гордеев се обърна и излезе. Юра и Настя известно време слисано гледаха затворената врата, после едновременно се обърнаха един към друг.

— Слушай, аз май нещо не разбрах — какво беше приятното във всичко това? — недоумяващо попита Коротков.

— Глупав си ми, Юрка, нищо, че си заместник-началник — усмихна се Настя. — Първо, трябва да сме благодарни, че става дума за млади момчета, а не за депутати или членове на правителството. Заради тях няма да ни привикват при генерала по два пъти на ден. И второ, в сравнение с перспективата за среща със съпругата на Лесников дори жив да те дерат е по-приятно. Какво се нацупи, сякаш мама те е наказала да стоиш в ъгъла?

— Ами аз…

Коротков се почеса по бузата, слезе от перваза и започна да разтрива изтръпналия си крак.