Kolekcionerut na kosti

-      Аз върша само техническата работа, мамо. Огледа на местопрестъплението. Няма по-безопасна работа.

-      И са поискали точно теб! Баща ти щеше да се гордее.

Сакс затвори. Взе душ и се просна на леглото.

След като си тръгна от стаята на Пами, бе посетила още две от спасените жертви на Извършител 823. Монеле Гегнер, овързана с бинтове и натъпкана със серум против бяс, бе из­писана и се връщаше при родителите си във Франкфурт, „но само до края на лятото“, както изрично обясни. Махна към стереоуредбата и колекцията си от компактдискове в мизер­ния апартамент в „Дойче хаус“, като че да покаже, че никой американски психар няма толкова лесно да я изгони от града.

Уилиам Евърет още лежеше в болницата. Счупеният пръст не бе болка за умиране, но сърцето му отново го безпо­коеше. Сакс остана изненадана да научи, че преди години е имал магазин в Хелс Кичън и вероятно е познавал баща ѝ. „Познавах всички квартални полицаи - каза той. Сакс му по­каза снимка на баща си с униформа. - Да, мисля, че го позна­вам. Не съм сигурен, но ми се струва, че го познавам.“

Разговорите бяха на общи теми, но Сакс не изпускаше бележника си. Въпреки това никоя от жертвите не бе успяла да ѝ каже нещо повече за Извършител 823.

Тя погледна през прозореца. Листата на гинковите дър­вета и яворите трептяха от вятъра. Сакс свали униформата, зачеса се под гърдите - където винаги я засърбяваше зверс­ки, щом постоеше с бронирана жилетка. Облече си пеньо­ара.

Извършител 823 нямаше много време за бягство. Поли­цията бе огледала всеки милиметър от скривалището му във Ван Бреворт. Въпреки че, както каза собственикът на къща­та, се бил нанесъл преди много време - миналия януари (под фалшиво име, което не учуди никого) - 823 не беше оставил никаква следа от себе си, дори отпадъци. След като Сакс ог­леда сцената, специалистите по отпечатъци претърсиха ця­лото жилище. Засега предварителният доклад не беше осо­бено оптимистичен.

-      Като че и в клозета е ходил с ръкавици - отбеляза младият Банкс.

Един патрул беше засякъл таксито и форда, които Из­вършител 823 хитро бе оставил близо до пресечката на „Ди авеню“ и Девета улица. Селито предположи, че на местните крадци са им били достатъчни седем-осем минути, за да ги разфасоват до неузнаваемост. Каквито и веществени доказа­телства да бе имало в колите, сега се продаваха в десетината магазина за резервни части в квартала.

Сакс пусна телевизора, за да чуе новините. Нито думич­ка за отвличанията. Само репортажи от церемонията по отк­риване на конференцията.

Тя остана с поглед, прикован в екрана, докато показваха Браянт Гъмбъл, генералния секретар на ООН, някакъв де­легат от Близкия изток. Изгледа втренчено рекламите, като че искаше да ги научи наизуст.

Защото предпочиташе да мисли за всичко друго, но не и за споразумението си с Линкълн Райм.

Сделката беше ясна: сега, когато Карол и Пами Ганц бяха спасени, да го остави за един час насаме с доктор Бъргър.

Този Бъргър... Хич не ѝ харесваше погледът му. От на­халните му очи и якото му телосложение направо струеше самочувствие. И тази заресана назад черна коса. Скъпите дре­хи. Не можа ли Райм да намери поне някой като Кеворкян? Може да беше извратен, но поне изглеждаше като мъдър ста­рец.

Очите ѝ се затвориха.

„Да забравиш мъртвите...“

Сделката си е сделка. По дяволите, Райм...

Е, нямаше да го остави, без да се опита отново да го разубеди. Последния път я свари неподготвена. Беше разстро­ена. Не успя да измисли убедителни аргументи. Утре ще го разубеди. Или поне ще го накара да изчака. Един месец. По дяволите, поне един ден.

Какво ще му каже? Трябва да измисли по-убедителни аргументи. Да си нахвърли записки, малка реч.

Сакс отвори очи и стана, за да вземе лист и химикалка. Ще...

Застина, въздухът в белите ѝ дробове изсвистя като вя­търа навън.

С тъмни дрехи, маска за ски и ръкавици, черни като кат­ран, Извършител 823 стоеше насред стаята ѝ.

Сакс бързо протегна ръка към нощната масичка, към пистолета и ножа. Но той бе готов. Лопатата се стовари по слепоочието ѝ. В черепа ѝ избухна жълта светлина.

Тя се опря на ръце и колене; нападателят я ритна в гър­ба и тя се просна по корем, въздухът ѝ излезе. Белезниците щракнаха зад гърба ѝ, устата ѝ бе залепена с тиксо. Уби­ецът действаше чевръсто. Обърна я по гръб, разтвори пен­ьоара ѝ.

Сакс започна да рита бясно, напразно се опитваше да махне белезниците.

Той я ритна в корема. Обхвана я под мишниците и я пов­лече през задната врата към голямата вътрешна градина.

Очите му не се отместваха от лицето ѝ. Дори не пог­леждаше гърдите ѝ, корема, червените къдрици между кра­ката. Бе готова да му се отдаде, само и само да спаси живо­та си.

Но не, диагнозата на Райм бе вярна. Не половата незадоволеност управляваше действията на 823. Нещо друго човър­каше съзнанието му. Стовари я по гръб сред тропическите цветя, далеч от погледите на съседите. Огледа се. Вдигна ло­патата и я заби в пръстта.

Амелия Сакс заплака.

Райм потърка глава във възглавницата.