Kolekcionerut na kosti

Погледа двадесетина минути телевизия, като очакваше да чуе за отвличанията. По всички канали обаче вървяха спе­циални предавания за мирната конференция. Каква досада! Райм превключи на някаква сапунена опера, после отново на Си Ен Ен - един репортер пред сградата на ООН. Изключи ядосано проклетия телевизор.

Телефонът иззвъня и Райм се зае със сложната операция по вдигането на слушалката.

-      Ало.

Кратка пауза.

-      Линкълн?

- Да?

-      Джим Полинг е. Как си?

Райм си даде сметка, че напоследък не е виждал много капитана. Освен на пресконференцията, на която Полинг се­деше между кмета и началника Уилсън.

-      Добре съм. Има ли нещо ново за престъпника?

-      Още не. Но ще го пипнем. Сам ли си?

- Да.

Капитанът замълча за известно време.

-      Имаш ли нещо против да намина?

-      Заповядай.

-      След половин час?

-      Няма да мърдам оттук.

Райм отпусна глава на меката възглавница. Погледът му се спря на едно въже, закачено до таблицата на стената. Все още нямаше идея за възела. Не му се щеше да зареже случая, без да е разбрал какъв е. Сети се, че Полинг е рибар. Може би той щеше да го познае...

Полинг.

Джеймс Полинг...

Странно колко много бе настоявал Райм да се заеме с разследването. Как се бореше, за да запази случая за него. Предпочете го дори пред Перети, който беше по-подходящ избор от политическа гледна точка. Спомни си избухването му, когато Делрей и агентите от ФБР дойдоха за уликите.

Интересът на Полинг към случая му се стори странен. 823 не беше престъпник, с когото някой полицай би се заел доброволно - дори да търси трудни случаи, за да си оправи професионалното досие. Прекалено голяма вероятност да за­губиш някоя жертва, прекалено много възможности за жур­налистите (и шефовете) да те прецакат.

Полинг... Спомни си как минаваше да провери докъде са стигнали и също толкова бързо си тръгваше.

Разбира се, трябваше да докладва на кмета и на начал­ника. Но (мисълта внезапно изникна в съзнанието на Райм) дали не докладваше и на някого другиго?

На някого, който следи хода на следствието? На самия престъпник?

От къде на къде Полинг ще има връзка с престъпника? Сякаш...

Изведнъж му хрумна: не е ли възможно Полинг да е уби­ецът?

Разбира се, че не. Това е смешно. Дори да има мотив, остава въпросът с възможността. Когато са били извършени някои от отвличанията, капитанът беше тук, в спалнята на Райм...

А дали беше така?

Райм погледна таблицата.

Тъмни дрехи и намачкани памучни панталони. Полинг но­сеше през цялото време леки тъмни дрехи. Но какво от това?

Входната врата изтропа.

-      Том?

Никакъв отговор. Болногледачът го нямаше от няколко часа.

-      Линкълн?

О, не. По дяволите!Райм започна да набира на компю­търа:

9-1...

Без да иска, бутна курсора на 2.

По стълбите отекнаха стъпки.

Райм се опита да набере отново, но в бързината бутна устройството за набиране извън обсег.

Джим Полинг влезе. Райм се беше надявал пазачът пръв да се обади. Но, разбира се, всеки редови полицай би пуснал капитан от полицията, без много да му мисли.

Тъмното яке на Полинг бе разкопчано и Райм зърна пис­толета в кобура му. Не успя да различи марката, но знаеше че „Колт“ калибър 0.32 е одобрено оръжие за нюйоркската полиция.

-      Здравей Линкълн - каза Полинг. Очевидно беше нервен, озърташе се плахо. Спря поглед върху белия прешлен на масата.

-      Как си, Джим?

-      Горе-долу.

Полинг прекарваше много време сред природата. Дали белегът на пръста му не беше от порязване с корда? Или с нож? Полинг стоеше с ръце в джобовете. Какво държеше там? Нож ли?

Полинг със сигурност разбираше от криминология - зна­еше как да не оставя следи.

Ами маската за ски? Ако Полинг е убиецът, трябваше да има маска за ски, защото някоя от жертвите можеше да оцелее и да го разкрие. Ами афтършейвът... ако убиецът не се е пръс­кал, а е носил шишенцето със себе си на местопрестъпленията, та детективите да си помислят, че използва „Брут“? Така че, когато Полинг се появи, никой да не се осъмни в него.

-      Сам ли си? - попита Полинг.

-      Помощникът ми...

-      Ченгето долу каза, че ще отсъства известно време.

Райм се поколеба, преди да отговори.

- Да.

Полинг беше дребен, но як, с руса коса. Думите на Тери Добинс изплуваха в съзнанието на Райм: „Социален работник, политик. Човек, чието призвание е да помага на хората.“

Или полицай.

Райм се запита дали е дошъл смъртният му час. И за свое удивление си даде сметка, че не иска да умира. Не и по този начин, по волята на някой друг.

Полинг се приближи до леглото.

Райм не можеше да направи нищо. Беше изцяло в ръце­те му.

-      Линкълн... - повтори сериозно Полинг.

Очите им се срещнаха; сякаш между двамата прехвръкнаха искри. Капитанът бързо отмести поглед към прозореца.

-      Странно ти беше, нали?

-      Какво да ми е било странно?

-      Че исках точно ти да се занимаеш със случая.

-      Мислех, че е заради способностите ми.

Капитанът остана сериозен.

-      И защо поиска да се заема с разследването, Джим?