Kolekcionerut na kosti

Точно това се четеше в погледа му: разочарование. Похити я, а сега сякаш не беше сигурен, че я иска.

Непознатият пъхна ръка в джоба си. После бавно измъкна блестящо ножче. Монеле започна да хленчи.

„Nein, nein, nein!“

Съскане се процеди през зъбите, като полъх на вятъра през сухи клони. Наведе се над нея:

-      Хана, какво ще правим сега?

После изведнъж непознатият взе някакво решение. Приб­ра ножчето, вдигна Монеле на крака и я поведе по коридора, през задната врата - онази със счупената ключалка, заради която немкинята от седмици се караше с хер Найшен.

11.

Съвременният криминолог е ренесансова личност.

С енциклопедични познания по ботаника, геология, ба­листика, медицина, химия, литература, инженерство. Ако знае достатъчно факти - че прах с високо съдържание на строн­ций може да идва от счупена крайпътна лампа, чe faca е „нож“ на португалски, че етиопците не използват прибори, а се хра­нят само с дясната си ръка, че куршум със следи от цев с пет бразди и дясна резба със сигурност не е изстрелян от писто­лет „Колт“, ако знае тези на пръв поглед непотребни под­робности, детективът може да си направи такива изводи, ко­ито да го заведат до извършителя на престъплението.

Едно нещо, с което всички криминолози са запознати, е анатомията. И това със сигурност бе призванието на Линкълн Райм, който през последните три и половина години бе напъл­но повдигнат от ребуса на собствените си кости и нерви.

Погледна уликата от котелното помещение, найлоновото пликче с която Джери Банкс държеше пред очите му, и заяви:

-      Кост от крак. Не от човешки. Не е от следващата жертва.

Беше гладко отрязано парче от куха кост, около пет сан­тиметра в диаметър. Имаше следи от кръв и от триона.

-      Животно със средни размери - продължи Райм. - Голямо куче, овца или коза. Костта е достатъчно дебела, за да издържи петдесет- до седемдесеткилограмово тяло. Не­ка първо се уверим, че и кръвта е от животно. Има възмож­ност да е и на жертвата.

Има случаи, когато убиецът пребива жертвата с кост. Са­мият Райм се беше занимавал с три такива убийства: оръжи­ята бяха говеждо копито, кост от крак на елен и в един много объркан случай - собствената лакътна кост на жертвата.

Мел Купър започна гелдифузионно изследване на кръвта.

-      Налага се да изчакаме малко за резултатите - обясни виновно той.

-      Амелия - каза Райм, - помогни. Вземи лупа, огледай костта и кажи какво виждаш.

-      Не е ли по-добре с микроскоп?

Райм си мислеше, че Сакс ще се възпротиви, но тя прис­тъпи към костта и я загледа любопитно.

-      Не ни трябва чак такова увеличение - обясни Райм.

Сакс си сложи предпазните очила и се наведе над бя­лата емайлирана паничка. Купър ѝ светна с настолна лампа.

-      Виж следите от триона - каза Райм. - Криви ли са, или равни?

-      Равни.

-      Автоматичен трион.

„Дали животното е било живо, когато са рязали кост­та?“ - помисли си тя.

-      Виждаш ли нещо необичайно?

Сакс погледа още малко костта, после промърмори:

-      Не знам. Не мисля. Прилича на обикновен кокал.

Том хвърли поглед в паничката:

-      Това ли ти е уликата? Смешно.

-      Смешно... - сепна се Райм. - Смешно ли?

-      Имаш ли някакво предположение - попита Селито.

-      Никакви предположения - отвърна Том, наведе се и помириса костта. - Това е osso bucco.

-      Какво?

-      Телешки пищял. Готвих ти веднъж, Линкълн. Osso bucco. Задушено телешко. - Обърна се към Сакс и се усмих­на. - Каза, че било безсолно.

-      Дявол да го вземе! - възкликна Селито. - Купил го е от бакалницата!

-      Ако имаме късмет - каза Райм, - може да го е купил от кварталната си месарница.

Купър потвърди, че тестът с имунопреципитация е пока­зал отрицателен резултат за човешка кръв.

-      Вероятно е говежда - каза той.

-      Но какво се опитва да ни каже? - запита Банкс.

Райм нямаше ни най-малка представа.

-      Хайде да продължаваме - каза той. - А, има ли нещо по веригата и ключалката на белезниците?

Купър погледна железата, поставени в намачкано най­лоново пликче.

-      Вече никой производител не оставя фирмения си знак върху белезниците. Така че тук сме в задънена улица. Клю­чалката е „Секюр про“, средно стар модел. Не е много здра­ва и в никакъв случай не е професионална. Колко време бе­ше нужно, за да я счупите?

-      Цели три секунди - отвърна Селито.

-      Ето. Нямат сериен номер и могат да се намерят във всяка железария.

-      С ключ или с шифър? - попита Райм.

-      Шифър.

-      Обадете се на производителя. Попитайте дали, ако разшифроваме комбинацията, ще могат да ни кажат от коя партида са и къде са изпратени за продан.

Банкс подсвирна:

-      Човече, това е къртовска работа.

Погледът на Райм го накара да се изчерви:

-      А ентусиазмът в гласа ви, детективе, ми подсказва, че вие ще се заемете с нея.

-      Слушам, сър - Банкс вдигна мобилния си телефон, като че да се защити, - веднага ще се заема.

-      Има ли кръв по белезниците? - попита Райм.

-      От един от нашите полицаи - отвърна Селито. - Поряза се, докато се опитваше да ги строши.