Kolekcionerut na kosti

-      Значи са замърсени.

-      Опитал се е да я запази - обясни Сакс.

-      Разбирам. Добре е направил. Но все пак белезниците са замърсени.

Райм хвърли отново поглед към масата.

-      Има ли отпечатъци?

Купър отвърна, че е проверил и е намерил само тези на Селито.

-      Добре. Да се заемем с парчето дърво. Провери го за отпечатъци.

-      Аз вече го направих - обади се Сакс. - На местопрес­тъплението.

„Д. С. - помисли си Райм. - Не прилича на човек, който заслужава да го подценяват.“

-      Нека използваме по-точните методи, за да сме сигур­ни - каза Райм и се обърна към Купър. - Изследвай го с ДФО или нинхидрин. След това го облъчи с нитала.

-      С какво? - почуди се Банкс.

-      Неодим-итриево-алуминиев лазер.

Техникът напръска дървото със съдържанието на едно пластмасово шишенце, после го облъчи с лазера. Постави си предпазни очила и внимателно го огледа:

-      Нищо.

Спря лазера и заразглежда по-отблизо дървото. Беше дъл­го около петнадесет сантиметра, тъмно. Бе омазано с нещо чер­но, като катран, и окаляно. Купър го вдигна с пинсетите и каза:

-      Знам, че Линкълн е привърженик на клечките, но аз предпочитам да ям с вилица.

-      Може да нараниш клетките - изръмжа недоволно криминологът.

-      Може, ама няма - възрази Купър.

-      Какво е дървото? Ще направиш ли сподограма¹⁵¹?

-      Не, дъб е. Няма съмнение.

-      Някакви следи от трион или нож?

Райм се наведе напред. Внезапно вратът му се скова, бол­ката беше нетърпима. Опита се да си поеме въздух, затвори очи и завъртя глава. Том започна да разтрива врата му. Бол­ката утихна.

-      Линкълн? Добре ли си? - разтревожи се Селито.

Райм си пое дълбоко дъх.

-      Добре съм. Нищо ми няма.

-      Ето.

Купър се приближи до леглото и постави увеличаващи­те очила на очите на Райм.

Райм огледа предмета.

-      Срязано е по дължината на жилките с ножовка. Рез­ките са с различна големина. Така че предполагам, че е рязано преди повече от век. На парен банциг най-вероятно. Доб­лижи го още, Мел. Искам да го помириша.

Купър тикна дървото под носа му.

-      Креозот, остатъчен продукт от дестилацията на кокс. Използва се за импрегниране на дървото, преди да се подло­жи на пресоване. Кейове, докове, железопътни траверси.

-      Може да е от траверса - предположи Селито. - Спом­ни си сутрешната жертва.

-      Може - съгласи се Райм. - Провери за сплескване на клетките, Мел.

Техникът разгледа парчето дърво под микроскоп.

-      Пресовано е. Но успоредно на влакната. Не перпендику­лярно. Не е траверса. Това е от някаква подпора. Носеща греда.

„Кокал... Стар дървен стълб...“

-      Покрито е с мърсотия. Каква по-точно?

Купър разпъна един празен лист върху масата. Вдигна парчето дърво над него и изстърга малко кал. Погледна час­тиците върху листа - черни звезди на бяло небе.

-      Имаш ли достатъчно за плътностен градиент? - по­пита Райм.

При изследването на плътностен градиент частичките се поставят в тръба, пълна с течност, разделена на слоеве с различна относителна плътност. Всяка песъчинка от почва­та потъва до границата на своята плътност. Райм бе съста­вил много подробен каталог на плътностните профили на пръстта от всичките пет района на града. За жалост това из­следване изискваше по-големи количества почва. Купър не смяташе, че имат достатъчно.

-      Можем да опитаме - каза той, - но ще се наложи да използваме цялата проба. Ако не получим резултат, няма да ни остане за други изследвания.

Райм му нареди да огледа пръстта и да я подложи на газова хроматография.

Техникът събра частиците върху едно предметно стък­ло. Огледа ги за няколко минути под микроскопа.

-      Странно, Линкълн. Това е от повърхностния почвен слой. С необикновено високо съдържание на растителни ос­татъци. При това под много странна форма. Много силно разложени, много изгнили.

Купър вдигна поглед и забеляза тъмни отпечатъци око­ло очите на Райм, от предпазните очила. След многочасова работа тези следи се отпечатват много ясно и криминологът трябва да си дава от време на време почивка.

-      Изгори го - нареди Райм.

Купър вкара пробата в хроматографския апарат. Маши­ната затрака и започна леко да съска.

-      След минута-две ще е готово.

- Докато чакаме - каза Райм, - да се върнем на кокала... Не преставам да мисля за него. Огледай го под микроскопа, Мел.

Купър внимателно постави костта на предметната ма­сичка на микроскопа. Огледа я внимателно.

-      Я, тук има нещо.

-      Какво?

-      Много малко. Прозрачно. Подай ми кръвоспиращите щипци - нареди Купър на Сакс, като кимна към едни къси пинсети.

Тя му ги подаде и Купър внимателно опипа костния мо­зък. После вдигна нещо с щипците.

-      Миниатюрно парче регенерирана целулоза.

-      Целофан - определи Райм. - Опиши го по-подробно.

-      Има драскотини. Бих казал, че не е оставено нарочно, не личи да е рязано. Не е изключено да е остатък от опаков­ката.

-      Не е изключено ли? - изръмжа Райм. - Мразя тази уклончивост.

-      Не мога да определя със сигурност, Линкълн.

-      Използвай тогава „предполагам“. Знаеш колко мразя израза „не е изключено“.