Kolekcionerut na kosti

-      Много е гъвкав- продължи Купър. - Вероятно е да е груб опаковъчен целофан от някоя месарница или бакалия. В никакъв случай не е домакинско фолио.

Джери Банкс влезе в стаята:

-      Лоши новини. В „Секюр про“ не водят отчет за ком­бинациите. Машината ги прави случайни.

-      Така ли?

-      Но има нещо интересно... казаха, че от полицията ре­довно им се обаждат за белезници, но за пръв път досега ня­кой се интересува от комбинациите на шифъра.

-      Как може да е „интересно“, след като не води до резултат - изръмжа Райм и се обърна отново към Мел Ку­пър, който клатеше многозначително глава, докато разг­леждаше резултатите от газовата хроматография. - Какво има?

-      Получих резултатите от почвата. Но се опасявам, че машината се е сгрухала. Стойността на азота излиза от гра­фиката. Ще се наложи да повторим анализа, този път с пове­че проба.

Райм му каза да продължава. Обърна очи отново към кокала:

-      Мел, кога е било заколено животното?

Купър погледна няколко частички от костта под елект­ронния микроскоп.

-      Има съвсем малко бактерии. Сърничката наскоро е попаднала под ножа. Или кокалът е бил изваден от фризера преди не повече от осем часа.

-      Значи убиецът го е купил съвсем наскоро.

-      Или го е държал замразен в хладилника - предполо­жи Селито.

-      He - отсече Купър. - Не е бил замразяван. Няма следи от нараняване на тъканта от ледени кристалчета. Няма сле­ди и от обезводняване - в съвременните фризери продуктите губят вода.

-      Добра следа - установи Райм. - Да поработим още върху нея.

Сакс се изсмя:

-      Да „поработим“ ли? Да не искаш да кажеш, че трябва да се обадим до всички бакалии в града, за да разберем кой е продавал телешки кокали вчера?

-      Не - поправи я Райм. - През последните два дена.

-      Да извикам ли братята Харди?

-      Остави ги да си вършат работата. Обади се на Ема, ако още е на линия. Ако не я намериш, свържи се с останали­те диспечерки и ги накарай да работят извънредно. Дай ѝ списък на веригите за хранителни магазини в града. Сигурен съм, че нашият човек не пазарува за четиричленно семейст­во, така че нека Ема се ограничи само с клиентите, закупили не повече от пет неща.

-      Няма ли да ни трябва прокурорска заповед? - изказа опасенията си Банкс.

-      Ако някой вземе да недоволства, ще издействаме про­курорска заповед - отвърна Селито. - Нека пробваме без. Кой знае. Някои съвестни граждани може да окажат съдейс­твие. Чувал съм, че има и такива случаи.

-      Но откъде в бакалиите ще знаят кой е купил кокали­те? - запита Сакс.

Вече не беше толкова незаинтересована от разговора. В гласа ѝ се усещаше нотка на раздразнение. Райм се запита дали и тя не чувства това, което често гнетеше и самия него - тежкото бреме на уликите. Основният проблем на криминолога не е липсата на веществени доказателства, а твърде голямото им изобилие.

-      По касовите бележки - отвърна Райм. - Записват вся­ка покупка на компютър. За рекламации и отчитане на про­дажбите. Давай, Банкс. Виждам, че имаш нещо наум. Говори смело. Този път няма да те заточа в Сибир.

-      Ами, само в супермаркетите разполагат с компютри, сър. Има стотици частни магазинчета, в които не държат отчет за покупките.

-      Добро възражение. Но аз не смятам, че нашият човек ще иде в малък магазин. За него най-важна е анонимността. Ще предпочете да пазарува в супермаркет. За да остане неза­белязан сред тълпата.

Селито се обади в „Комуникации“ и обясни на Ема как­во да прави.

Райм се обърна към Купър:

-      Сега да осветим целофана с поляризирана светлина.

Техникът постави миниатюрното парченце под поляри­зиращия микроскоп, след това монтира фотоапарата „Полароид“ на окуляра и снима. Извади цветна снимка - дъга, пре­сечена от сиви линии. Райм я огледа. Тази картина сама за себе си не говореше нищо, но ако се сравнеше с други, полу­чени от различни видове целофан, щеше да покаже дали пар­чето принадлежи към някой от тях.

Внезапно на Райм му дойде нещо на ум:

-      Лон, извикай десетина полицаи от Силите за бързо реагиране. Веднага.

-      Тук ли? - изненада се Селито.

-      Трябва да свършим една малка работа.

-      Сигурен ли си?

-      Да! Да се явят веднага!

-      Добре.

Селито кимна на Банкс, който веднага се обади на Хауман.

-      Сега да видим последната улика - космите.

Купър разбута снопчето с една стъклена пръчица, после постави няколко под фазово-контрастния микроскоп. Този апарат изпраща към обекта на изследване два светлинни лъ­ча, които се разминават по фаза. Така върху обекта се очер­тават светли и засенчени области.

-      Не са човешки - отбеляза Купър, - веднага си личи. От някакво животно са.

-      Какво? Куче?

-      Или от теле? - предположи ентусиазирано Банкс.

-      Огледай люспиците - каза Райм, като имаше предвид микроскопичните пластинки, които изграждат външния слой на косъма.

Купър натисна няколко клавиша и след секунди на мо­нитора на компютъра му се появиха малки картинки на раз­лични люспести пръчки.

-      Това го имам благодарение на теб, Линкълн. Помниш ли, когато събираше пробите?