Kolekcionerut na kosti

-      Сега го търсят. Ще ме свържат с... - наведе глава, за­щото някой отговори от другата страна на линията.

Младият детектив повтори въпроса си. Кимна и обяви на присъстващите:

-      Ще ми съобщят за две... не, три места.

-      Кой е? - излая Райм. - С кого разговаряш?

-      С началника на градския архив... Казва, че имало три основни места, където се е държал жив добитък в Манхатън. Едното е в Уестсайд, около Шестдесета улица... Другото би­ло в Харлем, през тридесетте-четиридесетте години. И в до­лен Ийстсайд, по време на борбата за независимост.

-      Адресите, Банкс. Адресите!

Банкс се заслуша на телефона:

-      Не знае със сигурност.

-      Е, не може ли да провери? Кажи му да провери!

-      Той ви чу, сър... - отвърна Банкс. - Пита къде. Къде да провери? По онова време не е имало „Жълти страници“. Сега търси в старите...

-      ... демографски карти на промишлените райони без имена на улиците - довърши Райм. - Естествено. Да се опита да налучка адресите.

-      Това прави. Опитва се да ги налучка.

-      Ами да налучква по-бързо тогава.

Банкс отново се заслуша, започна да кима.

-      Какво, какво, какво, какво казва?

-      Около пресечката на Шестдесета и Десета улица - отвърна след малко младият полицай. - „Лексингтън стрийт“, близо до река Харлем... И накрая... на мястото на бившата ферма „Деланси“. Някъде около „Деланси стрийт“ ли?...

-      Разбира се, че е там. От Италианския квартал, та чак до Ийст Ривър. Ама че точност. Това са километри разсто­яние. Не може ли да каже по-определено?

-      Около „Кейтрин стрийт“. Или „Лафайет скуеър“... Или „Уокър стрийт“. Не е сигурен.

-      Близо до съда - каза Селито. - Банкс, обади се на хо­рата на Хауман. Да се разделят на три групи и да претърсят и трите района.

Младият детектив изпълни нареждането. После вдигна поглед и попита:

-      И сега какво?

-      Ще чакаме - отвърна Райм.

-      Мразя да чакам - промърмори Селито.

-      Ще мога ли да ползвам телефона? - помоли Сакс.

Райм кимна към апарата на масата.

Сакс се поколеба:

-      Имаш друг в коридора.

Райм кимна.

Сакс прекоси с изящна походка стаята. Райм продължи да наблюдава отражението ѝ в огледалото в коридора, дока­то провеждаше поверителния си телефонен разговор. С ко­го? Приятел, съпруг? Защо толкова неохотно бе споменала думата „приятел“, когато разказваше за колито? Сигурно зад тази история се криеше някоя лична драма.

На когото и да се обаждаше, не успя да го открие. Очите ѝ потъмняха, след като никой не ѝ отговори от другата страна. Сакс вдигна поглед и забеляза, че Райм я наблюдава в огледа­лото. Обърна се с гръб. Затвори телефона и се върна в стаята.

В продължение на пет минути никой не проговори. Райм не притежаваше способността, която имат повечето хора, да се освобождава от психическото напрежение. Преди да се па­рализира, в нервни ситуации започваше да крачи напред-назад, което докарваше хората му до лудост. Сега очите му трес­каво кръстосваха картата на Манхатън. Сакс нервно се че­шеше под фуражката. Мел Купър спокойно записваше дан­ните за веществените доказателства.

Мобифонът на Селито иззвъня, всички в стаята подскочиха. Детективът вдигна слушалката, по лицето му се изписа усмивка.

-      Намерили са я! Един от отрядите на Хауман се нами­ра на пресечката на Единадесето авеню и Шестдесета улица. Чуват женски писъци отнякъде. Не могат да определят от­къде. В момента проверяват всяка постройка в района.

-      Тичай! - нареди Райм на Сакс.

Лицето ѝ посърна. Хвърли отчаян поглед към телефона на Райм, като че очакваше лично президентът да се обади все­ки момент, за да я освободи от задачата. После погледна Се­лито, който се бе навел над тактическия план на Уестсайд.

-      Амелия, вече загубихме една жертва - каза - Райм, - Това е прекалено много. Нямаме право да жертваме повече.

-      Ако я беше видял - промълви тя. - Само да беше ви­дял какво ѝ беше причинил...

-      О, но аз я видях, Амелия - отвърна спокойно той. - Видях какво е станало с Ти Джей. Виждал съм трупове, прес­тояли един месец на топло. Виждал съм какво прави поло­вин килограм С-4 с ръцете, краката и лицата. Работих при разследването на пожара в клуб „Хепи ланд“. Повече от осем­десет души изгоряха живи. Снимахме лицата им (или по-ско­ро това, което бе останало от тях), за да ги покажем на близ­ките им за идентификация. Защото никое човешко същество не може да мине покрай тези трупове, без да загуби разсъдъ­ка си. Освен нас. Ние нямаме друг избор. - Райм си пое дъл­боко въздух в опит да обуздае надигащата се във врата му болка. - Виж, ако искаш да оцелееш в тази професия, Аме­лия... Ако искаш да оцелееш в живота, научи се да не обръ­щаш внимание на смъртта. Забрави мъртвите.

Всички в стаята бяха прекратили със заниманията си и наблюдаваха Райм и Сакс.